Республика македония википедия – МАКЕДОНИЯ • Большая российская энциклопедия

Республика Македония — Википедия

Македониялъул Жумгьурият
Република Македонија
Flag of North Macedonia.svg Coat of arms of North Macedonia.svg
Байрахъ Герб
ШигӀар: «Эркенлъи яги хвел»
Гимн: «Денес Над Македонија»noicon
Location Macedonia Europe.png
Истикълал щвараб къо-моцӀ 8 сентябр 1991 ( СФРЮ)
Расмияб мацӀ македон[1][2]
Тахшагьар Скопье
ЧӀахӀиял шагьарал Скопье, Куманово, Битола
ХӀукмуялъул низам Парламенталъулаб жумгьурият
Президент
Премьер-министр
Георге Иванов
Никола Груевский
Пачалихъ. дин Christian cross.svg Насранияб
Ракь
• Кинниги
• % водной поверхн.
145-билеб дунялалда
25 333 км²
1,9
Халкъалъул къадар
• Къимат (2010)
• Гъунки

▲ 2 057 284чи (146-билеб)
81 чи/км²
ГІЖП (БББ)
  • ХӀасил (2011)
  • Халкъалъул цо чиясе

21,35 млрд $ (120-билеб)
10,366 $
ИПГӀИ (2013) ▲ 0,740[3] (цІикІкІараб) (78-билеб)
Этнохороним македонияв, македонияй, македониял
ГӀарац
Македониялъул денар
Телефоналъул код +389
СагӀтил рачел +1
Хисизабизе طالع توثيق القالب

av.wikipedia.org

Северна Македония – Уикипедия

Северна Македония (на македонска литературна норма: Северна Македонија; на албански: Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (на македонска литературна норма: Република Северна Македонија; на албански: Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Обявява своята независимост от Югославия през 1991 г., а през 1993 г. е приета за членка на ООН. До 12 февруари 2019 г. конституционното име на страната е

Република Македония, но заради спора за нейното име с Гърция в международните организации името се употребява с временна представка – Бивша югославска република Македония[6] (съкратено БЮР Македония и БЮРМ). Северна Македония е член на Съвета на Европа, а от 2005 г. е кандидат за присъединяване към Европейския съюз и НАТО.

Северна Македония е държава без морска граница и съставлява северната част на историческата област Македония, части от която се намират в България и Гърция. На изток граничи с България, на юг – с Гърция, на север – със Сърбия и Косово, а на запад – с Албания[7]. Площта ѝ е 25 713 km², от които 25 229 km² суша и 474 km² водна площ. Столица на държавата е град Скопие, с население от 506 926 души според преброяването от 2002 година. Други големи градове са Битоля, Куманово, Прилеп, Тетово, Охрид, Велес, Щип, Кочани, Гостивар, Кавадарци и Струмица. В Северна Македония има над 50 езера и 16 планини, високи над 2 000 m.

Етимология

Името на държавата произлиза от древногръцкото название на царството на античните македони Μακεδονία (Makedonía)[8][9]

. Името на античните македони – Μακεδόνες (Makedónes), произлиза от древногръцкото прилагателно μακεδνός (makednós) – висок, изтънен[10], имащо общ корен със съществителното μάκρος (mákros), означаващо дължина на гръцки[11]. Смята се, че името се е тълкувало като „планинците“ или „високите“,[9][12][13] и се е отнасяло до физическата характеристика на античните македони и тяхната планинска земя.

География

Околностите на Кораб планина

Северна Македония заема около 38% от територията на географската област Македония и около 44% от населението ѝ. Тя е страна без излаз на море, но има много водни басейни на територията си. Около 25% от общата площ е обработваема и подходяща за земеделие. Най-високият връх е Голем Кораб в Кораб планина, висок 2 764 м.

Географските координати на Северна Македония се простират между 40°51' и 42°22' северна ширина и 20°27' и 23°5' източна дължина. Най-южната точка на държавата е местността Маркова нога на източния бряг на Преспанското езеро, а най-северната се намира в местността Анище, северно от село Луке, в община Крива паланка. Най-западната точка е местността Кестеняр, югозападно от Дебър, а най-източната е Ченгене кале, източно от Берово.

Северна Македония има три национални парка – Пелистер в Баба планина, планината Галичица и парка Маврово. Има и два природни резервата – Езерани и Ясен.

Води

Главна река е Вардар с притоци Пчиня, Брегалница, Черна и други. Големи езера са Охридското и Преспанското.

Геология

Опасни природни явления са земетресенията. Едно от последните силни земетресения е в района на Валандово, със степен 5,4 по скалата на Рихтер.

Климат

Климатът в Северна Македония е преходен средиземноморски със средна температура за януари от 1 до 5 °C, за юли от 22 до 25 °C. Валежите са между 400 и 600 мм годишно. От растителността смесените гори заемат около 20% от територията. Страната има предимно планински характер.

История

Антична история на региона

През античността по-голямата част от днешна Северна Македония попада в границите на Пеония, територия населена от тракийската племенна група на пеоните[14], докато северозападната част е населявана от племето дардани, а югозападната от племената енхелейци, пелагони и линкести, първите две от които илирийски, а вторите – молоски.[15][16][17][18][19][20]

Карта на Пеония, Дардания, Илирия и Македония.

През 356 г. пр. Хр. Филип II Македонски присъединява[21]Горна Македония в кралството си, включвайки Линкестида, Пелагония и южната част на Пеония (Девриоп)[22]. Неговият син Александър III Македонски превзема и присъединява голяма част от региона към империята си. Филип V Македонски (ок. 221 – 179 г. пр. Хр.) побеждава последния независим цар на Пеония – Дропион, като ок. 218/215 г. почти и напълно я подчинява, но областта около Скопие, никога не попада под контрола на македоните. През 168 г. пр. Хр. регионът е включен в границите на Римската империя, а през 146 г. пр. Хр. е създадена провинция Македония. Въпреки това, Дардания продължава съпротивата, като областта (вкл. Скопско) попада под римска власт чак през 28 г. пр. Хр. При управлението на Диоклециан провинция Македония е разделена на две части – Macedonia Prima и Macedonia Salutaris, като голямата част от днешната територия на Северна Македония попада във втората, чиято столица е град Стоби

[23]. Най-северните части на областта, включително град Скупи (дн. Скопие), е присъединена към провинция Мизия[24]. В южните части на областта се употребява предимно гръцки език, докато в северните части преобладава латинския[25].

Средновековие и османско владичество

След 580 г. византийските хронисти свидетелстват за славянски нашествия в областта Македония, подпомогнати от авари и прабългари.

Куберова България България при цар Симеон I България при цар Самуил

Около 680 г. в Керамисийските поля, областта на днешния град Битоля, се заселва групата от прабългари, славяни и византийци водени от хан Кубер, напуснали Аварския хаганат[26]. Тук те се установяват като независими създават своя Куберова България и, както е отбелязано в надписите на Мадарския конник, държат връзка с Аспарухова България и участват във външнополитическите ѝ преговори.

През 808 г. хан Крум настъпва към Сяр. При управлението на хан Пресиян (836 – 852) от 837 г. по-голямата част от областта влиза в границите на Първата българска държава до Синьо море. През управлението на княз Борис-Михаил (852 – 889) България приема християнството, а Охридската книжовна школа става най-важен културен и просветен център наред със столицата в Царство България. При цар Симеон Велики книжовният разцвет продължава, a областта става вътрешна: българските граници обхващат не само съседните Сърбия и Епир, но и Тесалия, както и останалата дотогава извън границите част от днешна Албания. След завладяването на Преслав от византийския император Йоан Цимисхий през 971 г. столицата на България се мести последователно в Скопие, Преспа, Охрид и Битоля, тук е седалището на българския патриарх

[27] и днешните Албания и Северна Македония са центърът на българската държава, която в тези години се простира от Добруджа[28] през Банат, Белград и София до Драч и Лариса. През 1018 г. след съкрушаване на съпротивата на Пресиян II в Томор, на войводата Ивац в планината Връхот (дн. в Албания), на Видин и на Сермон в Срем България пада под византийска власт при император Василий II Българоубиец след 47 години борба. Византийската власт инкорпорира региона във военно-административната област (тема) България, а българската патриаршия е преобразувана в Охридска архиепископия. Но завоевателят тук не е в свои земи, само след двадесет и три години през 1040 г. българите от Срем и Видин през София до Янина и Ламия въстават и провъзгласяват за свой цар Петър Делян. Византийската власт е наложена отново с цената на продължителни военни усилия, но само след тридесет и една години през 1072 г. потомъкът на българските кавхани Георги Войтех оглавява вдигналите се отново българи и освобождава земите от Костур до Ниш. Византийското господство е възстановено единствено благодарение на огромния военен потенциал на империята.

Балканите между 1373 – 1395 година.

Само десет години след възвръщане на независимостта на България цар Иван Асен I настъпва през 1195 г. към Скопие и възстановява в областта суверенитета на Българското царство. При братята му царете Петър IV и Калоян българските държавни граници обхващат териториите от Прищина до Сервия. След смъртта на цар Калоян, в Македония управляват неговите братовчеди деспот Алексий Слав и севастократор Стрез. При цар Иван Асен II областта е сред подчинените пряко на царя области, посочени в Дубровнишката грамота, и страната отново има широк излаз на Синьо море. Към средата на XIII в. български боляри на Скопие са Тих и синът му Константин Тих, който през 1257 г. е избран от болярския съвет в Търново за цар на България. След като Ивайло сваля цар Константин Тих, властта в региона преминава през много ръце – малко преди началото на XIV век византийското господство за кратко е възстановено, към 1336 г. областта е завладяна от сърбите и става част от съществувалото номинално до 1371 г. Душаново царство, за чиято столица е обявен град Скопие

[29]. Към 1356 г., само десет години след смъртта на цар Стефан Душан, империята се разпада и до османското нашествие на Балканския полуостров в този регион доминира Прилепското кралство. След смъртта на Крали Марко през 1395 г. владенията му са преобразувани първо в Битолски санджак, по-късно преименуван на Охридски санджак, и са присъединени към Османската империя. Части от днешна Северна Македония попадат в Скопския санджак, създаден още през 1392 г. с падането на града, в Дебърския санджак и Кюстендилския санджак.

Съпротивата срещу турското господство обаче не престава стотици години и то съвсем не е устойчиво. Още през 1412 г. заедно с Видин, Провадия и Мадара на въстание се вдига народът във Велес и Овче поле. Хайдутите се ширят в извънградските територии, султаните лично издават стотици заповеди за въоръжени действия срещу тях, но желаният резултат не е постигнат. През 1564 г. се вдига въстание в Прилепско, наречено Мариовска буна. През 1574 и 1596 г. стават бунтове в Охридско.[30] През 1586 г. на скопския санджакбей се нарежда да построи крепост в Качанишкия проход (в дн. Косово) срещу действията на голяма хайдушка чета от 500 души. Нещата стигат дотам, че в 1595 г. в султански ферман се признава, че властта над Скопската област е преминала реално в ръцете на местни хайдути, а две хиляди хайдути, водени от Чавдар войвода, същата година превземат София, по това време главен град на Румелия и седалище на румелийския бейлербей. През 1618 г. хайдушки акции заливат областта на Крива паланка, през 1637 г. отряд от двеста хайдути действа в Западна Македония. През 1661 г. Байо войвода напада Битолския безистен и е толкова силен, че османските чиновници искат позволение от него да събират султанските данъци[31]. През 1686 г. срещу султанската власт действат четири-пет хайдушки дружини от двеста души в земите около Костур, Воден и Хрупиш. През 1689 г. Петър, водачът на известното Карпошово въстание, влиза във връзка с австрийския император Леополд I, който сред падането на Видинското царство е титуляр на българската корона [32] и е признат от сюзерена за български „крал на Куманово“ и негов васал, а съратникът му Страхил войвода e c ранг на генерал. През 1713 г. са документирани масови действия на хайдушки дружини в районите на Тетово, Скопие, Щип, Тиквеш, Битоля, Прилеп, Лерин и Охрид. През 1762 г., когато Паисий написва „История славянобългарска“, стават силни сражения на хайдушката дружина на капитан Пройо срещу османска войска във Воденско. През 1767 г. Охридската архиепископия е закрита, а нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.

Национално възраждане

Карта на Българската екзархия (1870 – 1913). Карта на Княз Черкаски за Българското землище в 1877 г. от мирните преговори в Сан Стефано Карта на Санстефанска България. Обитавани от българи земи – български говори и диалекти

В средата на XIX век територията на цялата област Македония е поделена на три вилаета – Битолски, Косовски и Солунски. Българите от Македония активно участват в националната просвета, в църковната и националноосвободителната борба, в легиите на Раковски, в бунтовете на хъшовете в Браила, в революционните чети. През 1859 г. жителите на Кукуш официално се отделят от Цариградската гръцка патриаршия. През 1869 г. Йосиф Ковачев открива първото педагогическо училище в Щип. На 28 февруари 1870 г. излиза султанският ферман за Българската Екзархия – опора на българите в Македония. През 1876 г. заедно с Априлското въстание е вдигнато известното Разловско въстание. През 1877 г. македонски българи се бият на Шипка в българското опълчение. На 20 май 1878 г. от двадесет и една църковно-училищни български общини в Македония е отправена молба до великите сили за освобождение и обединение с общото отечество България. След Берлинския конгрес избухва Кресненско-Разложкото въстание. На 1 юни 1880 г. българите от Воден и Гумендже пращат прошение до европейската комисия за Източна Румелия, а на 3 юни същата година македонските българи пращат прошение до лорд Фицморис за присъединяване към Солунския вилает и образуване на област от българските санджаци в Македония. Същата година е основана Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1882 г. е открита и девическа гимназия. През 1885 г. Гьорче Петров основава комитет в гр. Щип с цел присъединяване на Македония към Княжество България. На 23 октомври 1893 г. в Солун се създава ВМРО. През 1895 г. става т. нар. Четническа акция на Македонския комитет. През XX век освободителната борба на българите от Македония продължава с Горноджумайското въстание, солунските атентати, Илинденско-Преображенското въстание. Българите участват масово в Македоно-одринското опълчение и Единадесетата пехотна македонска дивизия.[33]

Проникването на идеите на Просвещението от Западна Европа бележи нов етап в развитието на Македония, особено в постепенната еманципация на многобройното българско население. През XIX век братята Миладинови, Райко Жинзифов, Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Йордан Хаджиконстантинов (Джинот) и други възрожденци дават начало на новобългарското просветно движение, което съвпада с началото на борбата за българска църковна независимост. Главното постижение е създаването на български църковни общини във всички градски центрове със значително българско население в областта Македония, което спомага за присъединяването на много епархии към създадената през 1870 г. Българска екзархия. В границите на днешна Северна Македония такива общини е имало в градовете Скопие, Битоля, Велес, Дебър, Крива паланка, Прилеп, Струмица, Щип и други, а български епархии, управлявани от владици, са Охридската, Битолската, Скопската, Дебърската, Велешката и Струмишката. Българската екзархия поддържа и образователната система в областта, като сред по-значимите учебни заведения са българската класическа гимназия в Битоля, българското педагогическо училище в Скопие‎‎ и българското педагогическо богословско училище в Щип‎.

През 1876 г. избухва Разловското въстание като част от Априлското въстание, което предизвиква последната сериозна Източна криза. Според предложенията на Цариградската конференция голямата част от територията на днешна Северна Македония е предвидено да бъде включена в Западнобългарски вилает, а според прелиминарния Санстефански мирен договор почти цялата географска област Македония влиза в границите на новосъздадена България. След Берлинския конгрес от 1878 г. Македония остава в рамките на Османската империя, а през 1893 г. се основава Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която на основата на член 23 от Берлинския договор се бори за извоюването на автономия за Македония. Илинденското въстание от 1903 г. предизвиква по-активната намеса на Великите сили по Македонския въпрос. Реформите в Османската империя вървят бавно и въпреки създадения силен антагонизъм между българи, гърци и сърби се стига до формирането на Балкански съюз между тях и започването на Балканската война през 1912 г.

В Кралство Сърбия и Югославия

Държавни граници в Македония 1913 – 1999 година

Според сключения преди Балканските войни Българо-сръбски договор от 1912 г. Македония се разделя на безспорна и спорна зона. Първата е трябвало да бъде присъединена към България, а за втората се е предвиждал арбитраж от руския цар. Този план е бил предвиден, в случай че не се постигне автономия на Македония.[34] По време на Балканската война сръбските войски окупират цялата спорна и голяма част от безспорната зона, гръцките войски заемат южна Македония, а България заема източна Македония. Съюзниците не постигат споразумение за разделянето на Македония, а след края на Междусъюзническата война се стига до фактическото разделяне на Македония на три части – Вардарска Македония за Кралство Сърбия, Пиринска Македония за Царство България и Егейска Македония за Кралство Гърция.

След подялбата на Македония в частите под сръбски и гръцки контрол се провежда кампания за дебългаризация.[35] Сръбските власти затварят 641 български училища и 761 църкви, а екзархийските духовници и учители са прогонени.[35] Официалната сръбска власт определя славянското население в Македония за „южни сърби“.[36] Сръбското правителство нарича Вардарска Македония „Южна Сърбия“, а езикът на местното славянско население смята за диалект на сърбохърватския.[36] В обществения живот се позволява употребата единствено на сърбохърватски език.[36] Употребата на български, включително местните диалекти, е забранена.[35] Забранява се също публикуването на вестници, списания и книги на български.[37] Срещу сръбската власт избухват: Тиквешкото въстание на 15 – 25 юни 1913 г. и Охридско-Дебърското въстание на 7 септември 1913 г.

По време на Първата световна война

България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили през есента на 1915 г. и анексира голяма част от областта. След излизането на България от войната на 29 септември 1918 г. Вардарска Македония попада отново под сръбско власт. Според Ньойския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г., България отстъпва и Струмица в полза на Кралство Югославия. С възстановяването на сръбската власт се завръщат и антибългарските мерки от първата окупация (1913 – 1915 г.): всички български учители и духовници са прогонени, българските книги и знаци са премахнати и всички български организации са разпуснати.[35]

След Първата световна война

Сръбското правителство провежда политика на сърбизация в региона, която включва системни репресии срещу българските дейци, промяна на фамилните имена, вътрешна колонизация, принудителен труд и интензивна пропаганда.[35] За да подпомогне осъществяването на тази политика, югославското правителство разполага петдесетхилядна армия и жандармерия във Вардарска Македония.[35] До 1940 г. по правителствения план за вътрешна колонизация в областта са основани около 280 сръбски колонии, съставени от 4200 семейства (първоначалните планове са били за 50 000 семейства).[35]

През 1927 г. в Скопие е организиран процес срещу членове на Македонската младежка тайна революционна организация. В отговор на репресиите срещу българите във Вардарска Македония малко след това Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие. В периода 1920 – 1934 г. в областта активно действат четите на Вътрешната македонска революционна организация, които водят чести сражения със сръбската полиция и жандармерия, с паравоенната организация Сдружение против българските бандити и извършват атентати срещу политически и военни лица като Жика Лазич, Велимир Прелич и други. В най-общи линии местното население се застъпва за създаването на независима Македония или за включването на цялата област Македония в Балканска федеративна република.

В границите на Кралството на сърби, хървати и словенци Вардарска Македония е поделена на Скопска, Битолска и Щипска област, а малка част е включена към област Враня. От четирите области през 1929 г. е формирана Вардарската бановина в Кралство Югославия.

По време на Втората световна война

България по време на Втората световна война

Между 6 и 17 април 1941 г. нацистка Германия и фашистка Италия нападат и окупират Кралство Югославия. Видни представители на българското население, бивши дейци на ВМРО, а също и комунисти образуват Български акционни комитети във Вардарска Македония, които подготвят анексията на голяма част от областта от Царство България.[38] В италианската окупационна зона са включени градовете Тетово, Гостивар, Струга, Дебър и Кичево.

На 19 април 1941 г. българските войски навлизат във Вардарска Македония, като още преди това, на 13 април 1941 г., сръбската власт в Скопие е смъкната от местните българи и е избран кмет на града. Във Вардарска Македония липсват условия за разгръщане на масова комунистическа съпротива. Покрайненският комитет на Югославската комунистическа партия за Македония (ПКМ) начело с Методи Шатаров (Шарло)[39][40] отхвърля директивата да започне въоръжена съпротива и отказва да приеме българската войска за окупаторска.[41] Методи Шатаров установява връзка с ръководството на БРП в София. Организират се куриерски служби, сериозни са и връзката със задграничното представителство на партията. По инициатива на Методи Шатаров Покраинският комитет на ЮКП става ПК на Българската работническа партия (комунисти) във Вардарска Македония. Ситуацията се променя след смяната на пробългарското ръководство на партията под натиска на Югославската комунистическа партия в Коминтерна. В периода 1941 – 1944 г. от комунистическата съпротива във Вардарска Македония загиват 445 души в борба с български полицейски и военни органи,[42] което свидетелства за малочислеността на организацията в българските територии. През 1943 г. българските власти под силен германски натиск[43] извършват депортацията на близо седем хиляди евреи от областта.[44] След преврата на 9 септември 1944 г. България се включва във войната срещу Германия и има основна роля за изтласкването на немските части от Вардарска Македония[45].

Българското управление завършва на 28 октомври 1944 г. с подписването на Московското примирие.[46] Още на 11 октомври е подписано предварително споразумение, даващо петнайсетдневен срок за прибиране на българската администрация и войска в границите от 1939 г. (изключвайки Южна Добруджа), което страната изпълнява.[47] С подписването на Парижкия мирен договор, влязъл в сила на 15 септември 1947 г., статуквото е закрепено и формално.

Федеративна Македония

bg.wikipedia.org

Македония Республика — Wikipedia

Дӧрапас Канпас
Дӧрапас Канпас
Europe location MKD.png
Девиз: «Свобода или смерть»
Кып ним: «Сегодня над Македонией (македон Денес над Македонијa)»
Кыв македон
Юркар Скопье
Медыджыд каръяс Скопье
Веськӧдлан ног Республика
Каналан эскӧм {{{Каналан эскӧм}}}
Мувывтор {{{Мувывтор}}} км²
Ва процент 1,9
Йӧзлӧн лыд 2 045 262 гӧгӧр
Квадрат километрын 81
СПВ
  • Став (2006)
  • морт вылад
121-ӧд места
16,94 млрд $
7 645 $
Сьӧм Македонияса динар
Ӧтуввез-домен .mk
Телефон код +389
Час кытш UTC+1

kv.wikipedia.org

Отправить ответ

avatar
  Подписаться  
Уведомление о