Камбоджа — Вікіпедія
Річка ТонлесапКоролі́вство Камбо́джа, кхмер. ព្រះរាជាណាចក្រកម្ពុជា (Preăh Réachéanachâkr Kâmpŭchea) (колишня Кхмерська Республіка 1970–1976 роки, Демократична Кампучія 1976–1979 роки, Народна Республіка Кампучія 1979–1989 рр.) — держава Південно-Східної Азії, що межує на півночі і північному заході із Таїландом, на півночі з Лаосом, на сході і південному сході з В’єтнамом та омивається на південному сході Південнокитайським морем; територія 181035 кв. км; столиця Пномпень.
Голова держави: принц Нородом Сіамоні з 2004 року; глава уряду: Гун Сен з 1998 року; політична система: перехідна.
Камбоджа розташована в Південно-Східній Азії на півострові Індокитай. Маючи територію у 181 035 км² (89-е місце за площею у світі), Камбоджа межує з В’єтнамом на сході та південному сході, з Лаосом на північному сході, на півночі та заході з Таїландом. На півдні та південному заході Камбоджа омивається водами Сіамської затоки[1]. Територія Камбоджі переважно рівнинна та вкрита лісами — центральну її частину складає алювіальна рівнина, сформована басейнами ріки Меконг та озера Тонлесап[2]. Іноді на рівнині трапляються невеликі пагорби (пноми), проте їх висота не перевищує 200 м над рівнем моря[3]. На кордоні з Таїландом на півночі рівнина обмежена схилами гір Дангредо заввишки 500-70 м, на схід від долини Меконга вона впирається у плато на кордоні з В’єтнамом. Із заходу до південного сходу Камбоджу перетинає гряда Кардамонових (висотою до 1700 м) та Слонових гір (висотою до 1000 м). Ці гори відділяють центральну рівнину від прибережної ділянки на узбережжі Сіамської затоки [2]. У Кардамонових горах знаходиться й найвища гора країни Пном Ораль висотою 1810 м[1].
Клімат Камбоджі мусонний, що характерно для усієї Південно-Східної Азії. Протягом року чергуються сухий (з грудня до квітня) та вологий (з травня до листопада) сезони[1].
За даними на 2010 рік населення країни становить 14 138 255 осіб, близько 90 % з них — кхмери. Частина, що залишилася представлена головним чином в’єтнамцями, китайцями, тямамі і гірськими кхмерами. Приріст населення складає на 2010 рік приблизно 1,71 %. Гендерний склад: 960 чоловіків на 1000 жінок. Середня тривалість життя становить 62,7 року (60,3 років — у чоловіків і 65,1 років — у жінок). Міське населення за даними на 2010 рік — 24 %. Рівень грамотності на 2004 рік: 73,6 % (84,7 % чоловіків і 64,1 % жінок).
Найбільші міста Камбоджі:
Мови[ред. | ред. код]
Близько 96 % населення країни говорить кхмерскою мовою, яка відноситься до австроазійської мовної сім’ї і є єдиною офіційною мовою Камбоджі. Як друга мова внаслідок спадщини колоніальних часів поширена французька, однак її поширеність різко скоротилася останнім часом. Французька використовується як мова освіти в багатьох школах і університетах, а також, дуже обмежено, урядом країни. Крім того, цю мову пам’ятають багато людей похилого віку. В останні десятиліття найбільш привабливими і досліджуваними іноземними мовами стали англійська і китайська.
Поширені також і мови національних меншин країни: сіамські і китайські діалекти, в’єтнамська, лаоська, тайська мова і ін. На власних мовах говорять гірські народи: зярай (джарай), еде (раде), стіенгі, с’оуть, поар, самрае і куой.
Експорт: каучук, рис, перець, деревина, велика рогата худоба.
У 1953 отримано незалежність від Франції. У період правління Червоних кхмерів (1975—1979) принаймні 1,5 мільйона камбоджійців було вбито [5]. В’єтнамське вторгнення 1978 р.; республіка відомої як Народна Республіка Кампучія доти, доки, в’єтнамські війська не були виведені з її території.
Мирна угода 1991 року встановила перехідний уряд ООН в Кампучії для управління країною в перехідний період разом з багатопартійною Національною Верховною Радою. Відмова від комунізму в 1991 р.; звільнення політичних в’язнів, проголошення свободи слова й освіти, нових політичних партії в 1992 р. Відмова Червоних кхмерів від роззброєння відповідно до процесу мирного врегулювання; рішення Ради Безпеки ООН накласти обмежене ембарго на торгівлю з областями країни, контрольованими кхмерськими партизанами в 1992 р.
На вільних виборах 1993 року переміг Об’єднаний Фронт за Незалежну, Нейтральну, Мирну і Об’єднану Камбоджу. У 1995 році червоні кхмери все ще контролювали одну п’яту частину території країни.
Адміністративний поділ[ред. | ред. код]
Територія країни поділяється на 20 провінцій (кхет) та 4 міста центрального підпорядкування (
Адміністративний поділ КамбоджіПерелік адміністративних одиниць Камбоджі
- И. Г. Косиков «Кампучия» (Серия «У карты мира»)— М., «Мысль», 1982. (рос.)
- «Юго-Восточная Азия» (серия «Страны и народы» в 20 томах), Москва, «Мысль», 1979, стр. 89—98 (рос.)
- Дахно І. І. Країни світу: енциклопедичний довідник. Київ. «МАПА». 2004. -608с. с.210-213.
- БСЭ — Камбоджа (рос.)
- Фотографії Камбоджі
| |||||||||||
uk.wikipedia.org
Камбоджа | Страницы Wiki | Fandom
У этого термина существуют и другие значения, см. Камбоджа (значения). Ошибка скрипта<validator-fatal-error>
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Шаблон:Поддержка азиатских языков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Королевство Камбоджа (кхмер. ព្រះរាជាណាចក្រកម្ពុជា Preăh Réachéanachâkr Kâmpŭchea) — государство в Юго-Восточной Азии, на юге полуострова Индокитай, со столицей Пномпень. Площадь — 181 тыс. км². Население — более 13 миллионов человек; свыше 80 % — кхмеры. Конституционная монархия, глава государства — король. Законодательный орган — двухпалатный парламент (Национальная ассамблея и Сенат). На востоке граничит с Вьетнамом, на севере — с Лаосом, на северо-западе — с Таиландом.
Содержание
[развернуть]Название
pages.fandom.com
Камбоджа – Уикипедия
| Кралство Камбоджа | |
|---|---|
| на кхмерски: ព្រះរាជាណាចក្រកម្ពុជា | |
  | |
| Девиз: ជាតិ សាសនា ព្រះមហាក្សត្រ Нация, Религия, Крал | |
| Национален химн: បទនគររាជ | |
| Наименование на местния жител: кхмер | |
| Местоположение на Камбоджа | |
| География и население | |
| Площ | 181 035 km² (на 88-мо място) |
| Води | 2.5% |
| Столица | Пном Пен 11°33′ с. ш. 104°55′ и. д. / 11.55° с. ш. 104.916667° и. д.11.55, 104.916667 |
| Най-голям град | Пном Пен |
| Официален език | кхмерски |
| Население (пребр., 2018) | 16 245 729 |
| Гъстота на нас. | 83,6 души/km² (на 118-то място) |
| Управление | |
| Форма | Парламентарна монархия |
| Крал | Нородом Сиамони |
| Министър-председател | Хун Сен |
| История | |
| Независимост | от Франция 9 ноември 1953 |
| БВП (ППС, 2018) | $70,302 млрд. |
| БВП на човек (ППС) | $4,325 |
| БВП (ном., 2018) | $24,605 млрд. |
| БВП на човек (ном.) | $1,563 |
| ИЧР (2015) |  0.563 (среден)(143-то) |
| Коеф. на Джини (2011) | 31.8 (среден) |
| Валута | Камбоджански риел (KHR) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+7 |
| Код по ISO | KH |
| Интернет домейн | .kh |
| Телефонен код | +855 |
| Кралство Камбоджа в Общомедия | |
Кралство Камбоджа (на кхмерски: ព្រះរាជាណាចក្រកម្ពុជា) е държава в Югоизточна Азия с население над 14 000 000 души.[1] Столица на кралството е Пном Пен. Тя граничи на юг с Тайландския залив (известен още като Сиамски залив), на запад с Тайланд, на север с Лаос, и на изток с Виетнам.
Земеделието от дълго време е основният икономически отрасъл в Камбоджа, в който са заети 59% от населението (основно се отглежда ориз). Важни за икономиката са също така и текстилната промишленост, туризмът и строителството. Посетителите на Ангкор за 2007 г. са повече от 4 млн.[2] През 2005 г. са открити залежи на нефт и природен газ в камбоджански териториални води, като се очаква извличането им да започне към 2011 г., което ще окаже благоприятен ефект върху слабата икономика на кралството.[3]
Френска колония[редактиране | редактиране на кода]
В началото на 18 век империята престава да съществува, а през 1864 г. става протекторат на Франция. През 1887 г. заедно с Виетнам и Лаос, Камбоджа е включена в Индокитайския съюз (колония на Франция). На 24 април 1941 г. Нородом Сианук става крал на Камбоджа.
Независимост и Виетнамска война[редактиране | редактиране на кода]
След японската окупация по време на Втората световна война камбоджанците обявяват своята независимост през 1953 г. През 1955 г. кралят абдикира от трона в полза на своя баща, а месец по-късно е обявен за министър-председател. През 1960 г. баща му умира и Нородом Сианук отново се възкачва на трона, но не получава титлата „крал“.
Кхмерска република под диктовката на САЩ[редактиране | редактиране на кода]
По време на Виетнамската война военните сили на САЩ извършват бомбени нападения срещу Камбоджа. През 1970 г. под „диригентството“ на ЦРУ е извършен държавен преврат и генерал Лон Нол заграбва властта и провъзгласява Кхмерската република. Крал Сианук получава политическо убежище в Китай, където влиза в съюз с радикалната прокитайска групировка на „червените кхмери“.
Режим на Червените кхмери[редактиране | редактиране на кода]
След 5-годишна борба, през април 1975 г., след изтеглянето на американските войски от Индокитай, властта е взета от Пол Пот и Червените кхмери. Правителството на Лон Пол е свалено и е установен режим на т.н. “аграрен социализъм“. Провъзгласена е „Демократична Кампучия“. Поставено е началото на кървава диктатура, чиито жертви са над 3 млн.души. Пол Пот е премиер на Камбоджа в периода между 1976 и 1979 г. Той налага агресивна политика на преместване на хора от градовете в провинцията, в опит да пречисти камбоджанския народ, като стъпка към комунистическо бъдеще. Интелектуалците и буржоазията са избити.
Виетнамско присъствие[редактиране | редактиране на кода]
През декември 1978 г. виетнамски войски навлизат в Камбоджа и това води до свалянето на режима на Пол Пот в началото на 1979 г. Започва 10-годишна виетнамска окупация и почти 13-годишна гражданска война. На 7 януари 1979 г. новото правителство на Хун Сен провъзгласява Народна република Кампучия, която в продължение на 12 г. „осъществява програма за изграждане на миролюбива, истински демократична, неутрална Кампучия, със социалистическа специфика“.
Преход към демокрация[редактиране | редактиране на кода]
 | Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
Камбоджа е конституционна монархия, наричана от местните кусокорае. Глава на държавата е кралят, а начело на правителството стои министър-председател. Законодателен орган е Националната асамблея, а изпълнителната власт е в ръцете на кралското семейство (кусокорейши). Двукамарен парламент, състоящ се от Национална асамблея (122 депутати, избирани за 5 години, избрани чрез всеобщо гласуване) и Сенат (61 депутати, 57 избрани, 2 назначени от краля и двама от Нац. асамблея). Кралят се избира от Тронен съвет измежду почти всички мъжки кандидати от кралско потекло. След провеждане на парламентарни избори член на партията на мнозинството или на коалицията на мнозинството се обявява за премиер от краля.
Няколко са основните административни единици на Камбоджа. Страната се дели на 20 провинции (кхает), 4 общини със статут на провинция (кронг). Провинциите се делят на 171 окръга (срок), те от своя страна се делят на комуни (кхум), съставени от села (пхум). Общините се делят на градски окръзи (кхан), които се делят на квартали (сангкат), а те от своя страна на групи (кром). Всяка една от провинциите има и главен административен център, който в повечето случаи носи същото име като провинцията.
Номерирани провинции
Лодка на реката 
Камбоджа заема около 181 040 км2, като границата с Кусокорае и Тайланд на север и на запад е 800 километра, с Лаос на североизток – 541 км, а тази на изток и югоизток с Виетнам е 1228 км. Бреговата линия покрай Тайландския залив е 443 км.
Най-характерната топографична особеност е езерната равнина, образувана вследствие на наводненията на Тонле Сап (на кхмерски: Голямо езеро), която заема около 2 590 км2 през сухия сезон и около 24 605 км2 през дъждовния. Тази гъсто населена равнина, която се използва за култивиране на влажен ориз, представлява много важна област за населението на Камбоджа. 75% от страната са разположени на възвишения от по-малко от 100 метра надморска височина, освен Кардамонските планини (най-високата точка там е 1771 метра), техните продължения на изток, Слонската верига (средна височина 500 – 1000 метра) и стръмният склон в Дангрекските планини (средна височина 500 метра) покрай северната граница с Тайланд. В най-североизточния край на страната попадат части от Анамските планини.
Температурите варират от 10° до 38°. През страната минават тропични мусони: югозападният мусон духа към вътрешността в североизточна посока и носи със себе си влажен въздух от Тайландския залив/Индийския океан от май до октомври, като през периода септември-октомври вали особено много. Североизточният мусон, духащ в югозападна посока към брега, предизвестява сухия сезон, ноември – март, като през януари-февруари валежите са минимални.
Камбоджа е една от най-слабо развитите страни в света, като в селскостопанския сектор са заети над 59% от населението на кралството. Отглеждат се ориз, царевица, захарна тръстика, памук, тютюн и други. Друг отрасъл е животновъдството, като най-много се отглежда едър рогат добитък. Природните ресурси в Камбоджа са слабо изучени – боксит, желязна руда, манган, злато, фосфат, отглеждат и солиден брой гъби. През 2005 г. бяха открити залежи на нефт и природен газ в камбоджански териториални води. Други отрасли на камбоджанската икономика са текстилната промишленост, туризмът и строителството.
От 2004 г. до 2007. икономиката на Камбоджа нараства с около 10%, главно поради успехите на кусокораите и следните сектори: конфекция, строителство, селско стопанство и туризъм. През 2008 г. икономическият ръст спада до 7% в резултат на световната икономическа криза. През 2005 г. изтече договорът между Камбоджа и СТО по текстила и дрехите, това принуди камбоджанските производители да се конкурират директно със страни с ниски цени като Китай, Индия, Виетнам и Бангладеш. Производството на дрехи ангажира над 320 000 души и дава над 85% от износа на Камбоджа.
През 2006 г. е подписано двустранно Рамково споразумение за търговия и инвестиции между САЩ и Камбоджа, последвано от преговори, започнали през 2007 г. Друг важен отрасъл за икономиката е добивът на каучук, въпреки че износът му спадна с 15% през 2008 г. Туризмът е друг важен отрасъл на камбоджанската икономика-през 2008 и 2009 г. броят на чуждестранните туристи достигна 2 млн., но този ръст отново спадна през 2009 г. вследствие на световната икономическа криза.
Камбоджа изнася предимно дрехи, дървесина, риба, ориз, тютюн. Основните пазари за износ са САЩ, Германия, Канада, Великобритания и Виетнам. През 2009 г. износът е бил на стойност 3,58 млрд.щ.д. Внасят се предимно индустриални стоки и енергийни суровини, петрол, злато. Главни вносители през 2008 и 2009 г. са Тайланд, Виетнам, Китай, Хонконг, Сингапур, Тайван. През 2009 г. вносът се равнява на 5,37 млрд.щ.д.
През следващите десетилетия предизвикателствата пред икономиката на Камбоджа ще са структурирането на икономическата среда по начин, който да позволи на частния сектор да разкрива достатъчно работни места, за да може да се отговори на сериозния демографски дисбаланс – над 50 % от населението е на възраст под 21 години. Народът е необразован и неквалифициран, провинциите са много бедни при липса на каквато и да е инфраструктура. Повече от 35% от 14 млн. население на Камбоджа живее под прага на бедността, а неграмотността е 32 %. През 2005 г. инфлацията е 25 %, а към 31.12.2009 г. външният дълг е 4,16 млрд.щ.д. През 2009 г. БВП е бил 27,92 млрд.щ.д. или по 1900 щ.д. на глава от населението, годишните резерви през същата година са били 2,95 млрд.щ.д. В периода между 1992 и 1996 г. държавите – членки на Клуба на донорите са инвестирали 1.4 млрд.щ.д. – на първо място е Япония, следвана от Франция, САЩ, Австралия, Германия, Великобритания, Китай и Канада. През 2005 г. помощите от страна на донорите са достигнали 500 млн.щ.д.
Според доклад на МВФ Камбоджа губи от 300 до 500 млн.щ.д. годишно от вливащите се капитали в страната поради високата корупция. Камбоджа също така е обвинена в незаконна търговия, пране на пари, разпространение на хероин в т.нар. “Златен триъгълник“, корупция по високите нива не само на правителството, а също и на полицията и военните. Един от важните производители на канабис за световния пазар.
Населението на страната е около 14 млн. души.
Камбоджа има еднороден етнически състав, като повече от 90% от населението са кхмери (кусокорай). Чам, ислямски народ, представляват най-значителното малцинство. Различни племена живеят в планинските и горски местности в страната. Има и виетнамски и китайски малцинства.
В Камбоджа се говори на кхмерски – език(като отчасти и кусокорайски), член на Мон-Кхмер (подсемейство на австроазиатското езиково семейство).
Теравадинският будизъм, потиснат от червените кхмери, но сега възстановен, е главната религия (95%). Християнството (2%) и ислямът (3%) също са представени.[4]
bg.wikipedia.org