Шри-Ланка — Уикипедия

Координаттар: 7°45′00″ с. е. 80°46′00″ ш. б. / 7.75000° с. е. 80.76667° ш. б. / 7.75000; 80.76667 ^{(G) (O) (Я)}

Шри-Ланка (сингал. ශ්‍රී ලංකා, там. இலங்கை), толық атауы Шри-Ланка Демократиялық Социалистік Республикасы (сингал. ශ්‍රී ලංකා ප්‍රජාතාන්ත්‍රික සමාජවාදී ජනරජය, там. இலங்கை சனநாயக சோசலிசக் குடியரசு) (1972 жылдың 22 мамырына дейін Цейлон) — Оңтүстік Азиядағы Цейлон аралында орналасқан мемлекет. Британ Достастығы құрамына кіреді. Шығысын Бенгаль шығанағы, оңт-н Үнді мұхиттың ашық айдыны шаяды. Шри-Ланка 1955 жылдан БҰҰ-ға мүше.

Жер аумағы 65,6 мың км². Халқы 43%-ы миллион адам (2001). Тұрғындарының 57%-ы сингалдар, 18%-ы тамилдер, қалғандары маврлар (арабтардың ұрпақтары), бюргерлер, веддалар, малаялықтар, еуропалықтар (негізінен ағылшындар). Ресми тілдері сингал, тамил, ағылшын тілдері. Діні – буддизм (70%), индуизм (15%), христиан (8%), ислам (7%). Астанасы – Шри-Джаявардена-Пура-Котте қ. (Коломбоның іргесінде). Әкімш. жағынан 9 провинцияға бөлінеді. Мемлекет басшысы – президент. Жоғ. заң шығарушы органы – бір палаталы парламент. Ұлттық мейрамы – Тәуелсіздік күні, 4 ақпан (1948). Ақша бірлігі – Шри-Ланка рупиясы.

Археологиялық ескерткіштер аралды ерте тас дәуірінде аңшы тайпалардың мекендегенін дәлелдейді. Бұл тайпалар осы заманғы веддалардың арғы тегі болуы ықтимал. — біздің заманымыздан бұрын 5 ғ-да Шри-Ланкаға Үндістаннан қоныс аударушылар көптеп келе бастады. — біздің заманымыздан бұрын. 3 ғ-да астанасы Анурадхапура болған алғашқы мемлекеттік бірлестік құрылды. Осы ғасырда аралға будда діні енді. Кейіннен буддизм мемлекеттік дінге айналды. Жалпы елдің ежелгі және орта ғасырлар тарихы жөніндегі жазба деректер өте аз сақталған. Бір белгілісі ұзақ уақыт бойы үздіксіз соғыстар елдің бірігуіне кедергі жасап, мемлекет бірқатар иеліктерге бөлінді. 15 ғ-да аралдың батысы мен оңтүстік-батысында Котте деп аталатын сингал мемлекеті ірге тепті. Орталық таулы өлкеде Канди атты мемлекет, солт-те тамилдік Джафна мемлекеті өмір сүрді. 1505 жылдан Котте мемлекетінде португалдардың ықпалы күшейе бастады. Шри-Ланкаға 1518 – 1658 жылы Португалия, 1658 – 1795 жылы Нидерланд иелік етіп, 1795 – 96 жылы аралды Англия басып алды. Жергілікті халық отаршылдарға қарсы бірнеше рет көтеріліс жасағанымен, олар аяусыздықпен басылды. 19 ғ-дың 30-жылдарынан елде кофе өсіріле бастады. Жергілікті тұрғындардан тартып алынған жерлерде плантациялар құрылып, дақылдарды өндіру мен оны сыртқа шығару ісінде ағылшындар билік жүргізді. 19 ғ-дың 2-жартысынан бастап, тұрғындар арасында ағартушылық және діни-реформаторлық ағымдар (буддизм, индуизм) өріс алды. Ұлттық мәдениет өркендеп, отаршылдарға қар-сы күрес күшейді. Алғашқы саяси партиялар құрылды. Ұлт-азаттық қозғалыстың күшеюінен қорыққан Ұлыбритания өкіметі 1948 жылы 4 ақпанда Цейлонға доминиондық құ-қында тәуелсіздік беруге келісті. 1950 – 60 жылы шетелдік әскери базалар әкетіліп (1957), экономикада мемлекеттік сектор кеңейді, агр. реформа жүргізілді. Сыртқы саясатта әскери блоктарға қосылмау саясаты жүргізілді. 1972 жылы 22 мамырда Цейлон Шри-Ланка Демократиялық Социалистік Республикасы болып жарияланды. Жаңа конституция бойынш Шри-Ланка Ұлыбританиядан саяси тәуелсіз елге айналды. Бірақ көп ұзамай елде үкімет әскері мен тамил сепаратистері арасында азамат соғысы басталып, ол әлі күнге дейін жүріп келеді. Сингал-тамил этн. жанжалы барысында 65 мыңнан аса адам қаза тауып, жүз мыңдаған адам босқынға ұшырады. 1987 жылы елдің солтүстік-шығысын мекендейтін тамилдерге автономия берілді. Елге Үндістан әскерінің контингенті енгізілді. Осы жағдайға байланысты 1991 жылы тамилдік лаңкестер Үндістанның премьер-министрі Раджив Гандиді өлтірді. 1993 жылы Шри-Ланка президенті Ранасингхе Премадаса қазаға ұшырады. Дегенмен, көтерілісшілер тобы мен үкімет 2002 жылы Норвегияның араласуымен бейбіт келісімге келді. 2004 жылы ел цунамиден қатты зардап шекті. 38 мыңнан аса адам қаза тауып, 6 мың адам із-түзсіз кетті. Жүз мыңдаған адам үйсіз қалды. Осыған байланысты әлемдік қа-уымдастық тарапынан Шри-Ланкаға көлемді қаржылық көмек беріліп, бүлінген экономиканы қалпына келтіру бағдарламасы жүргізілді. Бірақ 2005 жылы тамилдер мен үкімет әскерлері арасында ұрыс қимылдары қайтадан басталды. Тамилдер елдің солтүстік және шығыс провинцияларын бақылауда ұстауда. Осы аумақта олар өздерінің Тамил Илам тәуелсіз мемлекетін жариялаған. Бірақ ол халықар. дәрежеде мойындалмаған.

Географиясы[өңдеу]

Шри-Ланка жері негізінен жазық. Оңтүстіктің баспалдақты таулы-қырат (ең биік жері – Пидуруталагала тауы, биіктігі 2524 м), оңтүстік-батыс бөлігін аласа Раквана тауы (биік жері Гонгала тауы, 1359 м) алып жатыр. Жағалауы негізінен аласа, маржанды рифтермен қоршалған, лагуналар көп. Оңтүстік және шығыс жағалауы қойнаулы келеді. Пайдалы қазбалары – графит, асыл тастар, фосфат, гранит, мрамор, темір кентасы, монацитті құм. Климаты негізінен субэкваторлық, муссондық, оңт-нде экваторлық, ылғалды, солтүстік мен шығысында қуаң климат басым. Жылдық жауын-шашынның орташа мөлш. 2000 – 5000 мм (тау етегінде), 1000 – 2000 мм (қалған бөлігінде). Жылдық орташа темп-ра 27С (жазықта), 23 – 25С (тауда). Өзендері қысқа, бірақ суы мол, гидроэнергия қорына бай. Ірі өзендері – Махавели, Калу, Келани. Өсімдік түрлеріне өте бай. Аумағының 44%-ы – орман және бұталы массив. Оңтүстік-батысында экваторлық орман, шығысында тропиктік, теңіз жағалауында мангралық орман басым өседі. Піл, қабылан, бұғы, буйвол, аю, шибөрі, құстардың көптеген түрлері мекендейді. 3 ұлттық саябақ (Вилпатту, Яла (Рухуну), Гал-Оя), 4 қорық және Канди қ-на жақын ірі ботаник. бақ – Перадения ұйымдастырылған.

Экономикасы[өңдеу]

Шри-Ланка – аграрлы ел. Экономиканың негізгі саласы – ауыл шаруашығы Шай ш. дамыған (әлемде шай өндіруден 4-орын алады). Табиғи каучук өндіріледі. Какао, бұрыш, кардомон өнімдерінің экспорттық маңызы зор. Басты азық-түлік дақылдары: күріш, тары, жүгері, бұршақ, батат, кокос жаңғағы. Сонымен қатар тары, жеміс-жидек, қант қамысы, темекі, т.б. өсіріледі. Мал шаруашылығы онша дамымаған. Мүйізді ірі қара, буйвол, қой мен ешкі, үй құстары өсіріледі. Балық аулау мен теңіз кәсіпшілігі өркендеген. Елдегі 5 еркін сауда аймағында 150-ден астам кәсіпорын жұмыс істейді, олар негізінен тоқыма өнімдерін өндіріп, экспортқа шығарады. Өзендерінен электр энергиясы алынады. Тамақ және тұтыну тауарлар өндірісі, мұнай айыру, цемент з-ттары, мата тоқу, киім тігу және аяқ-киім ф-калары, металл өңдеу, т.б. өнеркәсіп орындары бар. Сыртқа шай, табиғи каучук, киім, кокос пальмасы өнімі, асыл тастар (негізінен сапфир) шығарады. Импортының негізін машиналар мен құрал-жабдықтар, мұнай, тамақ өнімдері, т.б. құрайды. Ұлттық табыстың жан басына шаққандағы мөлш. шамамен 3700 АҚШ долл-на тең. Негізгі сауда серіктестері – АҚШ, Жапония, Ұлыбритания, Германия, Қытай,Иран, Корея Республикасы.

Дереккөздер[өңдеу]

kk.wikipedia.org

Шри-Ланка (арал) — Уикипедия

Шри-Ланка (санскр. श्री लङ्का, атақты, құдай берген өлке) — Үнді мұхитындағы арал. Шри-Ланка Демократиялық Социалистік Республикасының ірі аралы.

Аралдың аумағы — 65 610 км² құрайды. Ең биік нүктесі — Пидуруталагала тауы, 2524 м.

Солтүстік-батыста Шри-Ланка Үндістан түбегінен Полк бұғазы, Полк шығанағы және Манар шығанағы бөліп жатыр. Бұрын, XV ғасырға дейін, арал материкпен қылта арқылы байланысқан болатын, алайда 1481 жылғы күшті жер сілкінісінен кейін қылта аралдар тізбегіне «ыдыраған» — Көпір Адамов.

Аралдың солтүстігі мен шығысында Бенгал шығанағы ұласады.

1972 жылға дейін ресми атауы — Цейлон (санскритше सिंहल द्वीप «Синхала двипа», Сингалдардың аралы деген сөз) болды.

Толық мақаласы: Шри-Ланканың өзендері

Аралдың ең ірі өзені — Махавели-Ганга, аралдың орталық бөлігінен солтүстік-шығысқа қарай Бенгал шығанағына ағады. Басқа ірі өзендер: Келани, Калу, Аруви-Ару.

Шығанақтар[өңдеу]

Аралдардың шығанақтарының көп бөлігі солтүстік-шығыс және солтүстік жағалауда орналасқан, олардың ішіндегі ең ірісі, Джафна лагунасы, аралдың аттас ең ірі түбегі бар Бенгал шығанағынан жабық.

Шығанақтар Путталам қаласынан Потвилл қаласына дейін: Путалтам лагунасы, Дути шығанағы, Португал, Полк шығанағы, Джафна лагунасы, Көккилай, Коддиаяр шығанағы, Перия-Калапува лагунасы, Карай-Калапу, Тандиди-Калапу, Комари-Калапу.

Түбектер мен аралдар[өңдеу]

Толық мақаласы: Шри-Ланканың аралдар тізімі

Шри-Ланканың ең ірі түбегі — солтүстікте орналасқан Джафна.

Шри-Ланка жағалауларында, көбінесе Полк бұғазы мен Манар шығанағында: Аналайтиву, Карайтиву, Веланай, Элувайтиву, Мандайтиву, Палетиву, Эрумайтиву, Каккативу, Манар, Пулянтиву, Каллиадитиву сияқты көптеген шағын аралдар бар.

1981 жылғы санақ бойынша Шри-Ланкадағы тілдік және діни топтардың географиялық таралуы

Халқының саны 20 277 597 адамды құрайды (2012 ж.).

Сингалдар 74,88%, тамилдер — 11,2% құрайды, негізінен солтүстік және шығыс өңірлерде тұрады. Ланкалық маврлар (ларакалла — арабтардың ұрпақтары) — 9,2%, бюргерлер (еуропалықтардың аралас некеден туған ұрпақтары) — шамамен 0,3%, веддтер (аралдардың ең көне тұрғындардың ұрпақтары) — шамамен 1 мың адам.

Халықтың 70,19% -ы (негізінен сингалдар) буддизмді (негізінен Тхеравада), 12,61% — индуизмді (тамилдер), 9,71% — ислам, 7,45% — христиан дінін ұстанады.

Христиандардың 82% -ы католиктер, ал қалғандары англикандар және басқа протестанттар.

kk.wikipedia.org

Шри-Ланка жайлы не білген жөн?! — География — Bilim

Кез келген ақпар-кітапшадан бұл ел жайлы сіз небір қызықты, таңғажайып деректерді оқи аласыз. Бірақ тұрғылықты адамдар бұдан өзге заттарды әлдеқайда маңызды санайды. Шри-Ланка жайлы нақты нені білуіміз керек? Осы мақаламызда сол туралы айтпақпыз. 

Шри-Ланка — көпшілікке таңғаларлық жағажайларымен, шай плантацияларымен және Зуба Будда ғибадатханасымен таныс кішкентай арал. 

Алайда жергілікті тұрғындар шетелдіктердің мына деректерді біле жүргенін қалайды:

•    Бұрынырақта Шри-Ланка Цейлон деп аталатын; 
•    Шри-Ланканы танымал еткен цейлон шайын аралға британдықтар әкелген; 
•    Шри-Ланкада демалыс тек сенбі, жексенбі ғана емес, сонымен қатар ай толған күні де демалыс саналады, бұл күні олар медитация жасайды; 

•    XX мен XXI ғасыр аралығында мемлекеттің солтүстігінде 30 жыл бойы азаматтық соғыс жүрді, бірақ оңтүстік аймақты еш қамтымады; 

•    ланкиялықтар — Оңтүстік Азияның ең сауатты тұрғындары: жұрттың 5%-ы ғана сауатсыз; 
•    ланкиялықтар түскі аста көбіне күріш жейді, таңғы ас немесе кешкі асқа нан, карри, балық немесе кота роти (kottu roti) — шаурмаға ұқсас тағамды жеуді ұнатады, ал мерекелік дастарханға көбіне сүтті күріш (kiribath) қойылады;

•    сэр Артур Чарльз Кларк (Sir Arthur Charles Clarke) — ғарыштық зерттеу бағдарламалар легін болжаған, сонымен қатар «2001 жылдық ғарыштық одиссеясында» Стэнли Кубрикпен бірге жұмыс істеген ғалым — Шри-Ланканың құрметті азаматы болған;
•    Шри-Ланканың батыс жағалауында тартылыс күші Жердің басқа аймақтарына қарағанда аз; 
•    Шри-Ланкада ең кең таралған спорт түрі — крикет, және 1996 жылы ланкиялық команда крикеттен әлем чемпионатын жеңіп алған.

---

Әлеуметтік желілерде бөлісіңіз:

bilim-all.kz

Шри-Ланка — Wikipedia

Шри-Ланка́, рәсми атама Шри-Ланка Демократик Социалистик Җөмһүрияте – Көньяк Азиядә урнашкан дәүләт.

1972 елның 22 маенда Цейлон вилаяте яңа конституция буенча бәйсез Шри-Ланка җөмһүрияте итеп үзгәртелә.

Географик торышы[үзгәртү | вики-текстны үзгәртү]

Шри-Ланка — Һинд Океанында Һиндстанның көньяк яр буеннан ерак түгел урнашкан дәүләт, Һиндстаннан аны Манар һәм Полк бугазлары аерып тора.

Мәйданы[үзгәртү | вики-текстны үзгәртү]

Шри-Ланка территориясе 65 610 кв. км алып тора.

Төп шәһәрләр, административ бүленеш[үзгәртү | вики-текстны үзгәртү]

Башкалалар — Шри-Джаяварданапура (административ), Коломбо. Иң эре шәһәрләр: Коломбо (616 мең кеше), Дехивала-Маунт-Лавинья (196 мең кеше), Джафна (129 мең кеше), Шри-Джаяварданапура (109 мең кеше). Илнең административ-территориаль бүленеше: 25 округ.

Шри-Ланка — җөмһүрият. Дәүләтнең башы — президент, хакимият башы — премьер-министр. Канун бирүче орган — парламент.

Рельеф[үзгәртү | вики-текстны үзгәртү]

Шри-Ланканың үзәк өлешендә тау массивы урнашкан. Анда илнең иң югары ноктасы — Пидуруталагала тавы (2524 м) урнашкан. Аннан якын чагыштырмача салкын климат белән ике тигезлек урнашкан. Үзәннәрдә мәшһүр Цейлон чәе үстерелә.

Геологик төзелеш һәм файдалы казылмалар[үзгәртү | вики-текстны үзгәртү]

Илнең җир эчләрендә алмазлар, башка асыл ташлар, фосфатлар, таргылташ, мәрмәр запаслары бар.

Климат[үзгәртү | вики-текстны үзгәртү]

Илнең климаты күбесенчә эссе һәм дымлы, әмма тау районнары салкынча. Үзәннәрдә уртача еллык температура +32°С, таулы районнарда — якынча +21°С.

Эчке сулар[үзгәртү | вики-текстны үзгәртү]

Илнең елгалары кыска һәм тиз агымлы. Иң озын елга — Махавели-Ганга Тринкомали шәһәре янында Һинд Океанына коя, башка елгалар арасында Келани, Калу һәм Аруви-Ару аерлып тора.

Туфраклар һәм үсемлекләр[үзгәртү | вики-текстны үзгәртү]

Куе джунглилар илнең көньяк-көнбатышында киң районнар били. Тауларның авыш өслекләре шулай ук урманнар белән капланган. Яр буе районнарда төрле пальмалар, мангр урманнары үсә. Шулай аталган илнең дымлы зонасында кызыл агач күп һәм берничә төр каучык бирүче һәм фрукт агачлары бар. Коры зонада ешрак кара агач һәм атлас агачы очрый. Практик рәвештә бөтен илдә күп санлы орхидеялар, гиацинтлар, акацияләр, эвкалипт агачлары, кипарислар үсә.

Хайваннар дөньясы[үзгәртү | вики-текстны үзгәртү]

Фауна вәкилләре арасында гепард, леопард, берничә төр маймыл, фил, күпсанлы кошлар һәм бөҗәкләр бар.

Илнең халкы 18 933 млн кеше, халыкның уртача тыгызлыгы 1 кв. км га 289 кеше. Этник төркемнәр: сингаллар — 74%, тамиллар (Һиндстанныкы һәм Ланканыкы) — 18%, маврлар (гарәпләр) — 7%, бургерлар (Голландиялеләр), малаецлар, веддалар.

Сингал һәм тамил телләре Шри-Ланканың рәсми һәм милли телләр булып тора. Шри-Ланка конституциясе буенча инглиз теле халыкара аралашу теле буларак рәсми статуска ия. Дравид теле.

Буддистлар — 69%, индуистлар — 15%, христианнар — 8%, мөселманнар — 8%.

Индуизм риваяте буенча, Шри-Ланканың күпчелек өлеше борынгы заманда, Вишну ходайның җиденче реинкарнациясе булган Рамачандра тарафыннан яулап алынган. Илнең язма тарихы «Махавамса» хроникасында. Ул VI гасырда башланган булган һәм буддист монахлары тарафыннан 1815 елга кадәр алып барылган. Хроника буенча, утрау безнең эрага кадәр 504 елда Һинд принцы Виджая тарафыннан яулап алынган, аның варислары ул вакытта Сингала дип аталган Шри-Ланка белән берничә йөз ел идарә иткән. Безнең эрадан соң III гасырдан XII гасырның уртасына кадәр Сингалада тамил корольләре һәм башка Һиндстан көньягыннан яулап алучылар хөкем сөргән.

XV гасыр башында утрау Кытай гаскәрләре тарафыннан оккупацияләнгән һәм Сингала берничә вак дәүләткә бүленгән. 1517 елда Португалиялеләр җирле патшаларның берсе белән дустанә мөнәсәбәт урнаштырып, Коломбода форт төзегәннәр. Аларның тәэсире үскән һәм XVI гасырның ахырына Португалиялеләр утрауның шактый зур территориясен контрольдә тоткан. 1638-1639 елда Голландиялеләр көч белән утрауның барысын диярлек басып алганнар һәм ул аларның йогынтысы астында 1796 елга кадәр булган, шуннан соң утрау фактик рәвештә Бөекбритания контролена күчкән.

1798 елда утрауның барлык территориясе, Канди патшалыгыннан башка, Британия Король колониясе булган. 1803 елда Британия Канди корольлеген дә басып алган, ә 1815 елда аны король колониясенә кушкан. Ул вакытта ил Цейлон дип аталган. 1972 елның 22 маенда, Сиримаво Бандаранаике хөкүмәте вакытында, ил бәйсез Шри-Ланка Җөмһүрияте дигән атамага ия булган. 1983 елда дәүләттә тамиллар белән гражданнар сугышы бара, алар аерылып чыгуга кадәр автономия таләп итәләр. 1995 елның ахырында хөкүмәт гаскәрләре фетнәчеләр контроле астында булган Джафна провинциясен тамилларга каршы уңышлы операция ясап басып алганнар. Ләкин сугыш бетмәгән.

Шри-Ланка үсеш алган плантацион хуҗалык белән аграр ил. Икътисад чит ил, күбесенчә инглиз капиталына һәм тышкы базарга бәйлелеген саклый. Дәүләт секторының роле үсә. Икътисадның нигезе — экспорт өчен чәй (дөньяда беренче урыннардан), каучык һәм һинд чикләвеге пальмасы продуктлары җитештерү. Азык-төлек культурасы — дөге. Эре мөгезле терлек күбесенчә тартучы көч буларак кулланыла. Балык тоту. Графит, асла ташлар, тоз чыгару. Промышленность: авыл хуҗалыгы чималы эшкәртү, җиңел, азык-төлек. Экспорт: чәй, каучык, һинд чикләвеге пальмасы продуктлары.

Акча берәмлеге — Ланкалы рупия.

Мәдәният һәм архитектура. Канди. Будда аяклары басмалары белән кыя; Будда теше сакланган Теш гыйбадәтханәсе. Анурадхапура. Нигъмәт иңгәндә, Будда шуның астында ял иткән агачның ботагыннан үскән «Бо» агачы. Коломбо, Канди, Ратнапура, Анурадхапура, Галле, Тринкомале. Тарихи экспонатлар тупланмалары белән музейлар.

Энциклопедический справочник, «Все страны мира», Издательство «ВЕЧЕ», 2003.

1. ↑ http://data.worldbank.org/indicator/SL.UEM.TOTL.ZS.
2. ↑ http://data.uis.unesco.org/index.aspx?queryid=239; Институт статистики ЮНЕСКО.
3. ↑ http://hdr.undp.org/en/data; Отчёт о развитии человечества.
4. ↑ http://data.uis.unesco.org/Index.aspx?DataSetCode=DEMO_DS; Институт статистики ЮНЕСКО.
5. ↑ «International Numbering Resources Database»; подзаголовок: ITU-T E.129 National-only numbers linked with emergency services and other services of social value; тикшерү датасы: 3 июль 2016; мөхәррир: Халыкара иликтер элемтәсе береге.
6. ↑ «International Numbering Resources Database»; подзаголовок: ITU-T E.129 National-only numbers linked with emergency services and other services of social value; тикшерү датасы: 8 июль 2016; мөхәррир: Халыкара иликтер элемтәсе береге.
7. ↑ ^7,07,17,27,3 «World Plugs»; тикшерү датасы: 10 июнь 2016; мөхәррир: Халыкара иликтер тихникасы кәмисиясе.
8. ↑ http://chartsbin.com/view/edr.

tt.wikipedia.org

Шри Ланка – Уикипедия

Шри Ланка (на синхалски: ශ්‍රී ලංකා; на тамилски: இலங்கை), официално наименование Демократична социалистическа република Шри Ланка, до 1972 г. известна и като Цейлон, е тропическа островна държава близо до южния бряг на Индийския субконтинент. Шри Ланка има морски граници на север с Индия, а на юг с Малдивите. Единствено в Шри Ланка се среща кралската кокосова палма.

Островът е дом на много култури, езици и етноси. По-голямата част от населението е представена от синхали, но голямото тамилско малцинство също играе влиятелна роля в историята на острова.

Документираната история на Шри Ланка се простира над 2000 години назад,^[2] а цивилизацията на острова е оформяна главно от тази на Индийския субконтинент. Двете основни етнически групи, синхалите и тамилите, и техните религии, съответно будизъм и индуизъм, пристигат на острова от Индия, а индийското влияние прониква в различни области като изобразителното изкуство, архитектурата, литературата, музиката, медицината и астрономията.^[3]

Въпреки очевидния си афинитет към Индия, Шри Ланка развива уникална идентичност през годините, която в края на краищата го отделя от съседа му. Културните чести, донесени от Индия, несъмнено претърпяват независим растеж и промяна в Шри Ланка, което отчасти се дължи на факта, че е физически отделен от Индийския субконтинент. Будизмът, например, на практика изчезва от Индия, но продължава да процъфтява в Шри Ланка, особено сред синхалите. Освен това, синхалският език, който се отделя от индо-арийските диалекти на континента, накрая става коренен език в Шри Ланка и развива своя собствена граматика.^[3]

Също важно за културното развитие на Шри Ланка е неговото местоположение на възел на важните морски търговски пътища между Европа, Близкия Изток и Азия. Още преди европейското откриване на океански маршрут към Индия през 14 век, Шри Ланка е известен на гръцките, римските, персийските, арменските, арабските, малайските и китайските мореплаватели. С идването на европейците, обаче, стратегическото значение на Шри Ланка нараства и Западните морски сили започват да се сражават за контрол над острова. Както Индия, така и Шри Ланка попада под европейско влияние и колониално владичество. Тази обща съдба спомага за заздравяването на дългогодишните връзки между двете държави и със сдобиването на независимост в средата на 20 век обществените институции и идеологиите на двете държави започват да резонират все по-близко една към друга.^[3]

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

Геологически, Шри Ланка е продължение на полуострова на Индия, което се отделя от континента вероятно през миоцена (преди ок. 25 – 5 милиона години). Археологическите разкопки сочат, че островът е издържал човешки заселници преди 75 – 125 хиляди години. Най-ранните заселници са ловци-събирачи, които използват каменни сечива. По-фино изработени сечива от кварц и понякога от кремък се наблюдават в археологическия запис отпреди 28 хиляди години. Артефакти от тази ера, които включват микролити (много малки и остри люспи от камък), са намерени из целия остров, особено сред зеленината на хълмовете и пясъчните части по брега. Към 9 век пр.н.е. хората вече са започнали да експериментират с производство на храна и напоителни системи и вече имат ограничен достъп до железни инструменти от континента.^[3] Към 5 век е изградена забележителната напоителна система на Сигирия.

Най-ранните заселници на Шри Ланка вероятно са хора от прото-австралоидната група, вероятно близки с коренните народи от хълмовете на Южна Индия. Възможни са и връзки с народи от югоизточния азиатски архипелаг. Остатъците от тези ранни заселници, обаче, са абсорбирани от индо-арийците, които имигрират от Северна Индия през 5 век. пр.н.е. и се развиват в синхали. Тамилите най-вероятно са по-късни имигранти от централните, източните и южните области на Индия, където се говорят дравидски езици. Тяхната миграция се разпростира от 3 век пр.н.е. до около 1200 г.^[3]

Шри Ланка има историческа традиция, запазена писмено от будистки хроники. Най-ранната от запазените хроники е Дипавамса („Хроника на острова“), компилирана вероятно от будистки сестри през 4 век. Дипавамса е последвана от Махавамса („Голяма хроника“) и продължението ѝ, Кулавамса („Малка хроника“). Заедно, тези хроники съставляват писмен запис на основаването и растежа на синхалската политическа власт и на шриланкския будизъм.^[3]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Политическата централизация на острова започва след 200 г. пр.н.е. След 7 век южноиндийските сили започват да влияят на политическия живот на острова. Обменът на нападения между двете страни става нещо нормално. През 10 век политическата и военната сила на острова отслабва поради вътрешни борби. През 1017 г. Шри Ланка попада изцяло под властта на тамилските индийци. Това продължава до 1070 г., когато синхалите си възвръщат властта.^[3]

Синхалската цивилизация разчита на съхранението и употребата на вода за редовното обработване на оризища. Изграждат се големи напоителни системи, които се управляват от местни господари. Така започва да се развива система на феодализъм, особено след 1200 г. През 1214 г. южноиндийски войски нахлуват в Шри Ланка с помощта на хиляди наемници и завземат острова. Последвалият режим на терор продължава до 1255 г. Практическият контрол на синхалските крале от 1200 до 1505 г. като цяло не се простира отвъд техните столици. Възползвайки се от упадъка на политическата власт на синхалите, индийците установяват контрол над северните части на острова. Към началото на 14 век там вече има тамилско кралство със собствена столица. В началото на 14 век Шри Ланка е нападнат и от китайски сили, които обаче не проявяват дълго интерес към острова.^[3]

Към 16 век търговията в Индийския океан е доминирана от арабски, индийски, малайски и китайски търговци, които използват плавателни съдове за транспорт на широк спектър от товари – от подправки до слонове. В началото на този век в океана пристига нова сила под формата на португалски бойни кораби. Техните плавателни съдове с голяма огнева мощ и висока скорост започват да подкопават дългогодишния свободен пазар в региона. Още при първия си досег със синхалите португалците започват да упражняват влиянието си на острова чрез дипломатически сделки. Към края на века Португалия вече има огромна власт на острова, който през 1597 г. формално става част от Португалската империя със смъртта на синхалския крал. След 1543 г. португалски римокатолически мисионери започват да основават центрове из острова. Много крайбрежни общества приемат новата вяра.^[3]

През това време Нидерландската източноиндийска компания, която вече господства на остров Ява, цели да разшири търговията си в Южна Азия. Те първоначално помагат на местните синхалски вождове, които им обещават монопол над островните ресурси на канела. Това разгневява португалците и между двете европейски сили избухва война. Последвалият мирен договор изтича през 1652 г. През лятото на 1655 г. голям холандски флот пристига в Индийския океан и холандците се решават да започнат да завземат острова от португалците. Превзетите градове те отказват да споделят с местните синхали. Към края на 17 век Нидерландия вече си е осигурила пълен контрол над острова. По време на холандското управление икономиката на острова се развива с бързи темпове. И въпреки че холандците се опитват да поощряват търговията със съседните страни, това се осъществява под строго контролирана система. Те целят монопол над износа на важните стоки за широко потребление, което води до упадък на търговията с Индия, което пък води до недостиг на важни стоки като ориз и текстили. В началото на 18 век ситуацията се подобрява, като на частни индийски търговски им е позволено да търгуват с острова. Разрастването на търговията на Шри Ланка обуславя развитието на по-голяма инфраструктура и по-удобни транспортни съоръжения.^[3]

Британски Цейлон[редактиране | редактиране на кода]

Завладяването на Шри Ланка от Британската източноиндийска компания настъпва по време на войните на Френската революция (1792 – 1801). Когато Нидерландия е завладяна от Франция, британците започват да навлизат в Шри Ланка (който те наричат Цейлон) през Индия. Холандците на острова се предават през 1796 г. Британците вярват, че ще останат на острова само временно и затова го администрират от Мадрас в Южна Индия. Войната с Франция, обаче, разкрива стратегическия потенциал на острова и британците решават да останат за постоянно. През 1802 г. Цейлон официално става британска колония.^[3]

Скоро след пристигането си британците установяват контакт с местния синхалски вожд и сключват договор, чрез който изместват холандците като защитници на кралството му. Докато организират администрацията, британците осъзнават, че продължителната независимост на синхалите представлява проблем – търговията и комуникацията между източната и западната част на острова биха се осъществявали много по-бързо, ако се прокарат пътища през центъра на острова. Предимствата на политическото обединение са очевидни за британците, но синхалите остават силно подозрителни към всички чужденци.^[3]

Първият опит на британците да покорят синхалското кралство през 1803 г. завършва с неуспех. Обаче, нарастващата вътрешна борба в кралството предоставя на британците възможност да се намесят. С помощта на местни синхалски военачалници, които са в лоши отношения с краля, британците успяват да превземат кралството през 1815 г. Малко след това британците гарантират привилегиите и правата на синхалите, както и запазването на обичайното право, институциите и религията. Все пак, британците постепенно намаляват статута на благородничеството и на будизма на острова, което води до бунт срещу британците през 1818 г. След като е потушен, синхалските провинции биват интегрирани с остатъка от острова.^[3]

Британското владичество води със себе си обществени и административни реформи. Премахнато е робството, селското стопанство се поощрява, а производството на канела, пипер, захарна тръстика, памук и кафе процъфтява. Ранните промени на британската власт се систематизират чрез поредица от реформи, въведени през 1833 г., които полагат основите на последвалата политическа и икономическа структура на Цейлон. Премахнати са държавните монополи, а задължителната трудова служба е елиминирана. Поощрява се свободата на икономиката, което води до нови икономически предприятия.^[3]

От 1830 г. до средата на 19 век производството на кафе е водещата сила на цейлонското икономическо развитие. Поради недостига на работна храна в плантациите, се докарват голям брой работници от Южна Индия след 1840-те години. Обаче, през 1870-те години кафеената продукция е унищожена от болест по листата на растенията. През 1880-те години се провеждат успешни опити с отглеждане на чай, а по-същото време започват да се отглеждат каучук и кокосови орехи. Чаят и каучукът привличат капиталови инвестиции и растежът на едромащабните промишлености създава необходимост от постоянна работна сила. Към края на 19 век националистически настроения започват да пробиват по социалните, религиозните и образователните фронтове на цейлонското общество. Междувременно, възрожденски движения на будизма и индуизма започват да модернизират институциите си и да се защитават от християнското нашествие.^[3]

По време на Първата световна война национализма в Цейлон набира сила, което през 1915 г. прераства в граждански вълнения. През 1920 г. е обявена нова конституцията, която през 1924 г. е променена така, че да удовлетворява националистическите изисквания. Според нея, Цейлон вече има представително правителство. Нова конституция, съставена през 1931 г. по препоръка от комисия, назначена да разгледа конституционната реформа, дава на цейлонските лидери възможност за упражняване на политическа власт и добиване на управленчески опит с изглед към потенциално самоуправление. Конституцията позволява създаването на Държавен съвет със законодателни и изпълнителни функции. Икономическото развитие и разпространението на образованието водят след себе си промени в обществото, включително промени във връзките между социалните групи. Кастите използват възможността, зад а затвърдят или подобрят позициите си, което води до напрежение между тях.

Въпреки че застават зад британците по времето на Втората световна война, цейлонските националистически водачи създават задкулисно напрежение. През 1944 г. е съставена комисия, която да създаде нова конституция за Цейлон. През 1947 г. Цейлон получава статут на доминион – автономна единица, подчинена на британската корона.^[3]

Независимост[редактиране | редактиране на кода]

Официалната церемония, отбелязваща началото на независимото управление на страната.

Практическа независимост Цейлон получава на 4 февруари 1948 г., когато новата конституция влиза в сила. И докато трите основни стоки на износ (чай, каучук и кокосови орехи) се справят добре на световния пазар, страната, все пак, изпада в икономическо затруднение, което се изостря още повече от бързо нарастващото население. Към 1965 г. вълната синхалски национализъм започва да спада, а езикът и религията стават все по-маловажни като политически проблеми.^[3]

Запазвайки връзките си с Обединеното кралство, Цейлон се обявява за Република Шри Ланка в новата си конституция от 1972 г. Генерал-губернаторът, който досега е изпълнявал функцията на британски представител в страната, е заменен от президент. Докато икономическият упадък на страната продължава, голямата икономическа власт на страната дава на господстващата партия възможност за непотизъм и корупция. Към 1977 г. безработицата вече достига 15%. През 1978 г. новото правителство създава нова конституция, чрез която името на държавата е променено на Демократична република Шри Ланка и се въвежда система, според която президентът остава държавен глава, но и получава изпълнителна власт като глава на правителството. Въпреки че синхалският и тамилският са признати за национални езици, само синхалският е обявен за официален език.^[3]

Политическите вълнения ескалират през 1980-те години, когато групи, представляващи тамилското малцинство, започват да се организират. Построяват се тамилски бази в джунглите на северните и източните части на острова, както и в южните райони на индийския щат Тамил Наду, където тамилите получават официална и неофициална подкрепа. Най-силната групировка е тази на Тамилските тигри. Правителството на Шри Ланка отговаря на безредиците като разполага сили във въпросните области, а напрежението между тамили и синхали продължава да расте. След продължителни преговори е постигнато споразумение между Индия и Шри Ланка на 29 юли 1987 г., според което тамилите получават автономна провинция в северозападната част на Шри Ланка. По-късно същата година тамилският език е признат за официален чрез конституционно изменение.^[3]

На фона на политическите вълнения в зората на 21 век, Шри Ланка е разтърсен от огромна природна беда. През декември 2004 г. островът е ударен от голямо цунами, породено от земетресение в Индийския океан близо до Индонезия. Вълната убива десетки хиляди души и сериозно поврежда северните, източните и южните крайбрежни части на страната. Напрежението между правителството и Тамилските тигри продължава, когато през 2006 г. организацията е обявена за терористична от Европейския съюз. През 2009 г. правителствените сили започват масова офанзива срещу крепостите на Тамилските тигри на север. В хода на операцията са убити всички водачи на организацията. Цивилните жертви на гражданската война възлизат общо на 70 – 80 хиляди души.^[3] В днешно време страната се възстановява от войната, а икономиката бележи растеж, докато бедността намалява.^[3]

На 21 април 2019 г., католически Великден, са извършени смъртоносни бомбени атентати в три църкви и пет хотела в няколко града на страната, сред които и столицата Коломбо. По-късно избухват още няколко по-малки бомби, убивайки главно полицаи, които разследват местообитанията на заподозрените. Поне 359 души, от които 38 чужденци, са убити, а 500 са ранени в атентатите.^[4][5][6] Атентатите са извършени по време на великденски меси. Ислямска държава поема отговорността за нападенията, макар това все още да не е потвърдено.^[7]

Шри Ланка е полупрезидентска република. Парламентът на Шри Ланка е еднокамарен, състои се от 225 депутати, избрани чрез всеобщи избори и пропорционално представителство за срок от 6 години.

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Шри Ланка е разделена на 9 провинции, които са подразделени на общо 25 окръга. Провинциите са:

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Топографска карта на Шри Ланка.

Шри Ланка лежи на Индийската плоча, в Индийския океан, югозападно от Бенгалския залив, между 5° и 10° северна ширина и 79° и 82° източна дължина.^[8] Остров Шри Ланка е отделен от Индийския субконтинент чрез Манарския залив и Полкския проток. Според индийската митология, между Индия и Шри Ланка е съществувал Адамов мост. Днес това представлява верига от плитчини, останалите над морското равнище.^[9] Според легендата, мостът можел да се минава пеша до 1480 г., когато циклон го потапя.^[10][11]

Шри Ланка е съставен основно от равни крайбрежни равнини, а планините се издигат в централно-южната част. Най-високият връх е Пидуруталагала, който достига 2524 m. На острова текат 103 реки, най-дългата от които е Махавели (335 km).^[12]Мангровата екосистема на Шри Ланка заема площ от над 7000 хектара, като това играе важна роля при смекчаването на силата на вълните на цунамито от декември 2004 г.^[13] Островът е богат на: илменит, фелдшпати, графит, силициев диоксид, слюди, каолин и торий.^[14][15] Наличието на петрол и природен газ в Манарския залив също е потвърдено и добиването му е в процес на разработка.^[16]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е тропичен и топъл, поради умереното въздействие на океанските ветрове. Средните температури варират от 17 °C в централните възвишения, където са възможни замръзвания за няколко дни през зимата, до 33 °C в ниските райони. Средногодишните температури варират от 28 °C до 31 °C. Денонощните температури могат да имат колебания от 14 – 18 °C.^[17]

Дъждовете се влияят от мусонните ветрове от Индийския океан и Бенгалския залив. Наветрените склонове на централните възвишения приемат до 2500 mm валежи годишно. През по-голямата част от годината източните, югоизточните и северните области на Шри Ланка са сухи и получават 1200 и 1900 mm дъжд годишно.^[18] Възможни са внезапни бури.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Разположен в Индо-Малайската биогеографска област, Шри Ланка е една от 25-те горещи точки на биоразнообразието по света.^[20] Въпреки че страната е относително малко по площ, тя има най-голямата плътност на биоразнообразие в Азия.^[21] Изключително голяма част от видовете на флората и фауната, 27% от 3210 покритосеменните и 22% от бозайниците, са ендемити.^[22] Шри Ланка има 24 резервата, които са дом на широк набор от местни видове като: азиатски слонове, леопарди, бърнести мечки, тънки лорита, различни елени, белобради лангури и индийски панголини.^[23] Сред ценните дървесни видове на сухите гори са: абанос, Chloroxylon swietenia, Mesua ferrea и Tectona grandis. Шри Ланка е дом на над 250 вида местни птици. Уви, горските площи, които представляват около 49% към 1920 г., са спаднали до 24% към 2009 г.^[24][25]

Шри Ланка има значителни запаси на железни руди и висококачествен графит. Най-важното природно богатство на Шри Ланка обаче остават скъпоценните и полускъпоценните камъни (хризоберил, корунд, гранат, рубин, шпинел и турмалин, както и цейлонски син сапфир). Около 36% от населението е заето в селското стопанство, основната храна е оризът. През 2001 г. Шри Ланка е произвела почти 3 млн. т ориз, но въпреки това се налага внос на ориз и много други храни. Шри Ланка е истинска „градина на подправките“ – черен пипер, канела, джинджифил, индийско орехче, ванилия, шафран и др.

Синхали и тамили[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Шри Ланка е съставено основно от синхали (74%, главно будисти) и тамили (18%, предимно индуисти). Синхалите са потомци на индуси, които към V в. пр. Хр. се преселили на острова и постепенно се смесили с местното население. Тамилите нахлували на остров Цейлон преди около 1500 години. Напрежението между двата етноса трае вече няколко века, като през 1983 г. то прераства в поредната ожесточена гражданска война. Много тамили, особено в северните и източните части на страната, искат да отделят в независима държава. Във въоръжения сблъсък между правителствените сили и тамилската бунтовническа групировка (наречена „Тигри за освобождението на Тамил Елам“ или „тамилските тигри“) загиват над 60 000 души. Поддържането на мощните правителствени военни сили обаче довежда до икономическа криза. Преговорите за временно прекратяване на огъня през 2002 – 2003 г. дават надежда за по-голяма автономия на тамилите. В своята история Шри Ланка страда много от периодично избухващите граждански войни между синхали и тамили.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Мнозинството от населението на Шри Ланка изповядва будизъм (70%). Изповядват се и индуизъм (13%), ислям (10%) и християнство (7%).^[26]

Език[редактиране | редактиране на кода]

Синхалският и тамилският са двата официални езика на страната.^[27] Конституцията определя английския като свързващ език. Английският е широко използван за образование, научни и търговски цели. Обществото на бюргерите говори на португалски креолски, докато малайците говорят свой собствен креолски.^[28]

Будистка статуя в древната столица на Полонарува, 12 век.

Културата на Шри Ланка е силно повлияна от миналото на страната, главно от религията и колонизацията на холандците, португалците и британците. За разлика от обичайната практика националната Нова Година не настъпва в полунощ, а в определено от астролозите време. Не само нейното започване, но и краят на старата година се уточняват от тях. Така, между края на старата и започването на новата година има период от няколко часа, който се нарича „нона гате“ (неутрален период). През това време всеки трябва да си почива и да стои настрана от всякакъв тип работа, да се занимава единствено с релаксиращи религиозни дейности и традиционни игри. Много деца и възрастни носят традиционни костюми, въпреки че вече не са модерни. През последните векове Шри Ланка е минала през драматични промени. Въпреки това значителна част от населението на страната е била повлияна единствено от традиционната кухня и нищо друго. Но поради икономическия растеж и интензивната конкуренция в развитите страни компаниите сами се насочват към отвъдморските развиващи се нации в опит да се наложат на глобалния пазар. Този интерес е причинил невиждан досега ефект в страни като Шри Ланка. В момента в някои от големите градове в страната трябва да се подготвиш да бъдеш заслепен от влиянието на западната култура.

Кухнята на Шри Ланка се състои основно от варен или бланширан ориз, поднесен с къри. Друго добре познато ястие с ориз е карибат, което означава „млечен ориз“. Къри се слага не само в ястията от месо и риба, а също и в зеленчуците и дори плодовете. Едно типично за Шри Ланка меню се състои от основно ястие с къри (риба, пиле или овнешко), както и от зеленчуци и леща, отново подправени с лютивия сос. Предястията включват туршия, кисело-сладък сос и самбол, които понякога могат да бъдат огнено люти. Най-известен е кокосовият самбол, приготвен от кокосови стърготини, смесени с чили, сушена малдивска риба и лимонов сок. Той се смила и се яде с ориз, тъй като придава вкус и възбужда апетита. В допълнение към самбола се яде малунг, който се приготвя от нарязани на ситно листа, смесени с настърган кокосов орех и червен лук. В повечето ястия има и кокосово мляко, което им придава уникален вкус.

Шри Ланка отдавна е прочута със своите подправки. През 15 и 16 век търговци от целия свят, посещавали страната, са оставили част от своята традиционна кухня, което е довело до богато разнообразие от стилове и техники на готвене. Холандските и португалските сладкиши продължават да бъдат популярни и до днес. Ястията винаги са обилно подправени, като обикновено не се следва точна рецепта: по този начин всяко едно от тях има различен вкус в зависимост от готвача. Ястията на Шри Ланка са известни като едни от най-лютивите в света, което се дължи на прекомерната употреба на различни сортове чили. Обикновено храната, сготвена в ресторантите е с по-малко чили, за разлика от тази сготвена в домашна обстановка.

В културата на Шри Ланка важно място заема и религията. Будистите в Шри Ланка спазват Поя дните, които са важни не само за тях, но и за индусите. Тези дни за молитва според лунния календар са веднъж в месеца. Населението на острова е много религиозно, тъй като самата история на страната е свързана с религията. На острова са пръснати множество будистки и индуски храмове, джамии и църкви. Религиозната принадлежност на различните региони може да бъде определена по броя на храмовете им. В северната и източната част на острова има много индуски храмове и джамии, тъй като по-голямата част от тамилското и мюсюлманското население живее там. По южното крайбрежие могат да бъдат открити много църкви, заради живеещите там са християни. Най-много будисти има във вътрешността на острова, но те като най-голяма религиозна група се срещат и в останалите части на страната.

Спортът също играе голяма роля в културата на страната. Основно се играе волейбол, но от векове наред английският крикет е популярно спортно събитие. Всяко дете в Шри Ланка знае как се играе крикет, а игрища има из целия остров. Дори бизнесът замира, когато по телевизията дават някой важен мач. Такъв е бил случаят през 1996 г., когато отборът на Шри Ланка побеждава Австралия на финалите и печели световната купа. Цялата страна замира, сякаш е наложен полицейски час. Най-голямо влияние върху музиката на Шри Ланка оказват будизмът и португалските колонизатори. Будизмът се разпространява в Шри Ланка след посещение на Буда през 300 г. пр. Хр., докато португалците пристигат през XV век, носейки със себе си баладите, китарите и африканските роби, които допълнително разнообразяват музикалната традиция. Робите са били наречени кафринха, а тяхната музика – байла. Традиционната музика включва хипнотичните барабани кандян – барабаните са били и остават неотменна част от музиката в индуските и будистките храмове. В Шри Ланка, както подобава на един от най-големите производители на чай в света, се консумират огромни количества от ободряващата напитка. Голяма част от населението пие поне по три чаши на ден. Чаят се слави с доброто си качество и дори кралското семейство е пиело цейлонски чай. Той се сервира, когато идват гости, на фестивали и събирания – почти навсякъде в Шри Ланка.

1. ↑ БВП за 2010, СБ
2. ↑ ((en)) Roberts, Brian (2006). „Sri Lanka: Introduction“. Urbanization and sustainability in Asia: case studies of good practice. ISBN 978-971-561-607-2
3. ↑ ^{а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х} Gerald Hubert Peiris and Sinnappah Arasaratnam. Sri Lanka. // Encyclopædia Britannica, 4 ноември 2018.
4. ↑ Multiple explosions in Sri Lanka: Blasts during Easter Sunday service in Colombo. // The National. Посетен на 21 април 2019.
5. ↑ Easter Day bombs kill 138 in attacks on Sri Lankan churches, hotels. // Reuters. 21 април 2019. Посетен на 21 април 2019.
6. ↑ Sri Lanka blasts: At least 138 dead and more than 400 injured in multiple church and hotel explosions. // CNN. 21 април 2019. Посетен на 21 април 2019.
7. ↑ Sri Lanka vows to overhaul state security. // 24 април 2019. Посетен на 24 април 2019.
8. ↑ Geographic Coordinates for Sri Lanka Towns and Villages. // jyotisha.00it.com. Посетен на 15 юли 2014.
9. ↑ Gods row minister offers to quit. // BBC, 15 септември 2007.
10. ↑ Garg, Ganga Ram. Adam’s Bridge. // Encyclopaedia of the Hindu World. Т. A–Aj. New Delhi, South Asia Books, 1992. ISBN 978-81-261-3489-2. с. 142.
11. ↑ Ramar Sethu, a world heritage centre?. // Rediff.com. Посетен на 15 юли 2014.
12. ↑
13. ↑ Information Brief on Mangroves in Sri Lanka. // International Union for Conservation of Nature. Посетен на 15 юли 2014.
14. ↑ Sri Lanka Graphite Production by Year. // indexmundi.com, 2009. Посетен на 15 юли 2014.
15. ↑ Availability of sizeable deposits of thorium in Sri Lanka. // Tissa Vitharana. Asian Tribune, 2008. Посетен на 15 юли 2014.
16. ↑ Three Dimensional Seismic Survey for Oil Exploration in Block SL-2007-01-001 in Gulf of Mannar–Sri Lanka. // Cairn Lanka, 2009. с. iv–vii. Посетен на 15 юли 2014.
17. ↑ Climate & Seasons: Sri Lanka. // mysrilanka.com. Посетен на 15 юли 2014.
18. ↑ Sri Lanka Rainfall. // mysrilanka.com. Посетен на 15 юли 2014.
19. ↑ Sri Lanka Survey Finds More Elephants Than Expected. // Voice of America. 2 септември 2011.
20. ↑ Russell Mittermeier, Norman Myers and Cristina Mittermeier. Hotspots: Earth’s Biologically Richest and Most Endangered Terrestrial Ecoregions. Arlington County, Virginia, Virginia, Conservation International, 2000. ISBN 978-968-6397-58-1.
21. ↑ Environment Sri Lanka. // www.environmentlanka.com. Посетен на 15 юли 2014.
22. ↑ An interview with Dr. Ranil Senanayake, chairman of Rainforest Rescue International. // news.mongabay.com. Посетен на 15 юли 2014.
23. ↑ Ecotourism Sri Lanka. // www.environmentlanka.com. Посетен на 15 юли 2014.
24. ↑ Forests of Sri Lanka. // srilankanwaterfalls.net.
25. ↑ Sri Lanka. // {{{encyclopedia}}}. MSN Encarta Encyclopedia.
26. ↑ ((en)) Sri Lanka Census of Population and Housing, 2011 – Population by Religion
27. ↑ Official Languages Commission. //
28. ↑ How unique is Sri Lanka Malay?. // Peter Bakker. Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

• Нокс, Роберт. Историческая повесть о Цейлоне: XVII век. An historical relation of Ceylon: XVIIth century. СПб., Петербургское востоковедение, 2007, 284 с.

bg.wikipedia.org

Многоликая Шри-Ланка

Вашим пунктом прибытия станет один из крупнейших городов Шри-Ланки – Коломбо со своим безумным темпом жизни, суетой, уличными рынками и храмами.

Город Коломбо был основан арабскими торговцами, затем укреплен португальцами и завоеван голландцами, после чего отстроен англичанами.

Коломбо отличается неповторимым обликом, в котором удивительным образом сочетается наследие многих культур и религий, времен и народов, а старинные особняки колониального стиля соседствуют с небоскребами и с древними восточными храмами.

Но вперед, подальше от шума и суеты, ближе к морю и природе.

Шри-Ланка – одна из самых неспешных стран в мире. Люди здесь никуда не спешат и наслаждаются жизнью — в том числе и обслуживающий персонал в отелях.

Имейте это в виду, если будете требовать от них излишней расторопности. К отелям класса «люкс» это, конечно, не относится — там уровень оперативности персонала вас приятно удивит.

Большинство достопримечательностей на Шри-Ланке природные – так же, впрочем, как и большинство развлечений. Танцы до утра и пьяный гул здесь не в почете, а вот пикники на природе, рыбалка, барбекю на пляже, и конечно, дайвинг с серфингом – сколько душе угодно.

Шри-Ланка необыкновенно разнообразна. Она может быть как пляжем в стиле рекламы «Баунти», так и беспощадным океанским берегом, милым колониальным городком и обыкновенной суматошной деревушкой. Она разная, умеет удивлять и открываться с абсолютно разных сторон.

Шри-Ланка – страна, которую необходимо изучать. Много, тщательно и с большим удовольствием.

Здесь находятся сразу 6 археологических памятников, объявленных ЮНЕСКО объектами Всемирного Наследия: Священный город Анурадхапура, древний город Полоннарува, Золотой пещерный храм в Дамбулле, Львиная крепость на скале Сигирия, священный город Канди с храмом Зуба Будды, старинный город Галле и его крепость.

Экскурсии в эти места остаются в памяти на всю жизнь.

Вместить в одну поездку посещение всех этих мест вряд ли удастся, но заострить свое внимание на главных достопримечательностях острова все-таки стоит:

1. Слоновий питомник в Пиннавеле

Слоновий питомник в Пиннавеле — одна из обязательных к посещению достопримечательностей на Шри-Ланке, особенно если вы путешествуете с детьми. Питомник был создан для защиты маленьких слонов, от которых отказались родители, или они остались сиротами.

Наши соотечественники чрезвычайно любят это место по двум причинам:

Во-первых,это прекрасная возможность возможность близкого и безопасного контакта с этими величественными животными. Ежедневно слонов приводят к реке Маха Ойа для купания с 10:00 до 12:00 утра и с 14:00 до 16:00 часов дня. Кормление проходит в 9:15, 13:15 и 17:00.

Во-вторых, за 250 рупий Вы и Ваши дети сможете покормить слоненка кокосовым молоком из бутылочки.

2. Львиная скала Сигирия

Тщательно охраняемая ЮНЕСКО Сигирия или в переводе с сингальского языка — «Львиная скала» находится в центральной части Шри-Ланки, в округе Матале. Она представляет из себя высокое скальное плато, возвышающееся над уровнем моря на 370 метров.

На вершине Сигирии находится разрушенный дворцовый комплекс с Львиными воротами, вокруг которого разбиты сады, бассейны и множество других древних построек.

3. Золотой храм Дамбулла

Храм Дамбулла — древний буддийский храм, возведенный в начале I-го века до н. э. Святыня высечена в скале и имеет многочисленные статуи Будды.

Золотой храм является самым крупным пещерным храмом в Южной Азии. Он живописно раскинулся на вершине горы. Внутри него находятся 5 основных пещер и остатки 25 скальных келий.

В пещерах сохранились 153 статуи Будды, 3 статуи королей Шри-Ланки,а также 4 статуи богов и богинь. Именно в этом месте находится самая многочисленная коллекция статуй Будды, многим из которых насчитывается более 2000 лет. 73 статуи покрыты золотом, из-за чего храм и получил название Золотой.

4. Канди

Канди — культурная и религиозная столица страны. Здесь нет небоскребов и офисных центров, как в Коломбо, и клерков в белых рубашках тут не встретишь, на улицах люди в традиционных ланкийских одеждах.

Храм Зуба Будды.

В 540 году до новой эры умерший Будда был кремирован и из погребального костра достали четыре зуба, которые развезли по всему миру.

Один из них был привезен на Цейлон в 371 году. Этому зубу издавна приписывалась волшебная сила: владеющий им, обладал и всей полнотой власти. Поэтому зуб Будды стал достоянием королевской династии.

Специально для этой святыни был построен храм Далада Малигава, в котором и по сей день хранится одна из величайших святынь буддизма – зуб Будды.

Зуб тщательно скрыт в семи ларцах, которые вложены один в другой. Сам Зуб Будды видели очень немногие. Когда-то давно, доступ к золотой ступе имели только король, его приближенные и некоторые из монахов.

Сегодня Зуб Будды можно увидеть во время главных буддийских праздников. Во время непродолжительных демонстраций, его укладывают в золотую петлю, выходящую из центра золотого лотоса, потому что священный Зуб впервые был найден именно на цветке лотоса.

Храм Зуба Будды открыт ежедневно, поэтому ступу, в которой хранится реликвия, могут увидеть все желающие, кто готов выждать длинную очередь к этой святыне.

5. Нувара-Элия

Нувара Элия — бывший колониальный курорт, расположенный в горах Шри-Ланки. Этот город – воплощение прохлады и английской респектабельности в знойной Южной Азии.

Все в Нувара-Элия – луга, долины и горы специально созданы для полноценного наслаждения жизнью, отдыхом и путешествиями.

Ключевые места отдыха на курорте — многочисленные поля для игры в гольф, на которые ежегодно съезжаются любители и профессионалы этого чинного вида спорта, парк Виктория, рукотворное озеро Грегори и ипподром, на котором каждую весну проходят лошадиные бега.

Остановившись в Нувара-Элии, непременно уделите должное внимание необыкновенной архитектуре местных сооружений, выполненных в британском стиле, столь нетипичных для Шри-Ланки.

6.Чайные плантации

Побывать на Шри-Ланке и не увидеть собственными глазами чайные плантации – настоящее преступление.

Поэтому посещение ланкийских чайных плантаций входит в необходимую программу-минимум при посещении «Благословенной земли».

Чайная фабрика Mackwoods

Английская чайная компания Mackwoods (владельцем которой является ни кто иной, как принц Чарльз собственной персоной): была основана в 1841г. и на сегодняшний день владеет десятками лучших чайных плантаций острова.

По фабрике проводят бесплатные экскурсии, на которых подробным образом показывают и рассказывают о поэтапном процессе изготовления чая, его фасовке и упаковке, чистке и сборке урожая чайного листа.

При фабрике Mаckwoods работает действующий музей, в котором можно узнать об истории компании и взглянуть как выглядят различные сорта чая, а также посетить магазин, где эти сорта можно приобрести для себя или в качестве сувенира с Шри-Ланки.

Фабрика находится среди обширных чайных плантаций, среди которых настоятельно рекомендуем совершить неспешную прогулку и насладиться свежим воздухом, с неповторимым чайным ароматом.

Не менее важной составляющей отдыха на Шри-Ланке, является он – беспокойный, открытый Индийский океан.

Чистых и немноголюдных пляжей на Шри-Ланке великое множество и вот лишь некоторые из них:

Аругам Бей

Залив Аругам Бей расположен в 320 км от Коломбо, на юго-восточном побережье Шри-Ланки. Раньше в этом месте были построены рыбацкие деревушки, а сегодня сюда съезжаются профессиональные дайверы и серфингисты со всего света.

Здесь с апреля по ноябрь, можно заниматься дайвингом и ловить отличные волны. А большой белоснежный пляж отлично подходит для купания. Аругам Бей входит в 10 лучших мест для серфинга в мире.

На Аругам Бей неоднократно проводились международные состязания по серфингу. Средняя высота волны на Аругам Бей от 1 до 1,5 метров, а иногда достигает 2 метров. При этом волна достаточно длинная и медленно обрывающаяся, что идеально подойдет для серферов со средним опытом.

Берувела

Берувела, город в районе Калутары, на юго-западе Шри-Ланки. Берувела получила свое имя от сингальского слова обозначающего место где был спущен парус.

Берувела – самое первое мусульманское поселение, возникшее на территории Шри-Ланки, которое основали арабские купцы в 8 веке. Берувела, на сегодняшний день – один из самых престижных пляжей побережья Шри-Ланки.

Здесь находятся дорогие отели, рестораны, респектабельные виллы, однако и жилье более доступной ценовой категории имеет место быть.

Туристическая инфраструктура здесь развита довольно хорошо. Пляжи белоснежно-чистые и безлюдные, окружены кокосовыми пальмами. Залив, который здесь находится, является превосходным местом для купания в течение всего года.

Здесь также можно заняться дайвингом, снорклингом, виндсерфингом, катанием на бананах и водных лыжах.

Бентота

Бентота — город, неподалеку от провинции Галле, в 7-8 километрах к югу от Берувелы. Название «Бентота» берет свое начало от мифа, в котором сказано, что водяной демон по имени Бем владычествовал в этой реке (Тота — речной берег).

Бентота — туристический развлекательный район.

В этом районе река Бентота впадает в океан, что создает отличные условия для занятий активными водными видами спорта. Также в Бентоте широко представлено древнее искусство аюрведы.

Если вы – сторонник активного отдыха, любите веселиться и хорошо отдыхать, то Бентота – лучший вариант для отдыха на Шри-Ланке.

Ваддува

Ваддува — город расположенный на юго-западном побережье Шри-Ланки, приблизительно в 33 км южнее Коломбо. Он раскинулся на 36 километров вдоль Галле-роуд.

Ваддува – очень популярное туристическое место в Шри-Ланке с золотыми песчаными пляжами, удобным спуском к воде и расслабляющей обстановкой.

Город также известен своими кокосовыми плантациями, производством пунша и уксуса.

Негомбо

Негомбо — популярный курортный город Шри-Ланки, широко известный своим богатым культурно-историческим наследием и живописными пейзажами.

Негомбо находится на западном побережье Шри-Ланки. Известно, что лучшая корица в мире производится на Шри-Ланке, однако не все знают, что ее лучшие плантации находятся в прибрежных окрестностях Негомбо.

Негомбо славится своими традициями сингальской медицины и предлагает своим гостям самые эффективные методики лечения и программы укрепления здоровья.

Негомбо, известный также как Золотая Миля – курорт для души и тела, в котором под контролем древнеиндийской медицины путешественники живут в гармонии с природой и своим здоровьем.

Тангалле

Тангалле – город-курорт, расположенный на юге Шри-Ланки, относящийся к району Хамбонтота. В Тангалле всегда максимально комфортные погодные условия, пляжи, сошедшие с рекламных плакатов, заливы с золотым песком и безупречно лазурными водами.

Название Тангалле в переводе с сингальского означает «рожденный из скалы», тем самым отсылая к скалам, которые формируют береговую линию города. Эти скалы образуют своеобразный контраст с песчаными пляжами окрестностей и защищают побережье от ветра.

Хиккадува

Хиккадува — один из самых популярных пляжных курортов Шри-Ланки с развитой туристической инфраструктурой и отличными условиями для отдыха. Большая часть гостиниц и отелей на Хиккадуве расположены прямо на берегу Индийского океана.

Все гостиницы имеют свои ресторанчики и кафе с экзотической местной кухней. Коралловый риф, протянувшийся вдоль побережья Хиккадувы, представляет собой изумительной красоты зрелище, поражающее огромным разнообразием кораллов самых невообразимых форм и расцветок.

В чистейшей воде среди коралловых рифов, обитают сотни видов рыб и других морских обитателей, окрашенных в самые удивительные цвета.

Эти невероятные по красоте и разнообразию коралловые сады, сделали Хиккадуву одним из самых привлекательных мест в мире для занятий дайвингом и снорклингом. Температура воды базируется на отметке 26 градусов. Поскольку Хиккадува защищена рифом, то купаться здесь можно круглый год.

Шри-Ланка похожа на женщину, с неклассической красотой, далекой от общепринятых стандартов и норм. Возможно, такое впечатление складывается оттого, что «Благословенная земля» необыкновенно загадочна и многолика.

Для того, чтобы познать тысячу лиц Шри-Ланки, необходимо прилететь сюда и приобрести свой, ни с кем несравнимый опыт путешествия по этой удивительной и таинственной стране.

dantk.ru

Шри-Ланка — Википедиа нэвтэрхий толь

Бүгд Найрамдах Ардчилсан Социалист Шри-Ланка Улс ශ්‍රී ලංකා ප්‍රජාතාන්ත්‍රික සමාජවාදී ජනරජය (синхал) இலங்கை ஜனநாயக சோசலிச குடியரசு (тамил)
тусгаар тогтносон орон, бүрэн эрхт улс
Төрийн дууллын нэр: Шри Ланка Матха (Шри-Ланка эх)
Шри-Ланкийн байршил
Нийслэл		Шри-Жаяварденепура-Котте
Том хот		Коломбо
Албан хэл		синхал, тамил
Төр засаг		нэгдмэл байгууламж, ерөнхийлөгчийн бүгд найрамдах засагтай
—	Ерөнхийлөгч	Майтрипала Сирисена (2015)
—	Ерөнхий сайд	Ранил Викрамасингхе (2015)
Улсын хурал		Парламент
Түүх
—	1948-02-04	Их Британийн онц газар
—	1972-05-22	Бүгд найрамдах улс болов
Нутаг дэвсгэр
—	Бүх талбай	65,610 км2 (121)
—	Гадаргын ус (%)	4.4
Хүн ам
—	Тооллого (2012)	20,277,597[1] (55)
—	Нягт сийрэг	309 хүн/км2
ДНБ (ХАЧТ)		2015 оны тооцоо
—	Нийт дүн	233.637 $[2] (60)
—	Нэг хүнд	11,069 $[2] (99)
ДНБ (Нэрлэсэн)		2012 оны тооцоо
—	Нийт дүн	80.591 $ тэрбум[2] (68)
—	Нэг хүнд	$3,818[2] (114)
ОТББИ (2010)		36.4 (дунд)
ХХИ (2014)		▲0.757[3] (сайн) (73)
Мөнгөний нэгж		рупи (LKR)
Цагийн бүс		ГЦ+5:30
Утас, домэйн		+94 / .lk, .ලංකා, .இலங்கை
Нэр томъёо		LK, LKA / БНАСШЛУ
Шри-Ланка улсын газрын зураг  (англ.)

Шри-Ланка (синх. ශ්‍රී ලංකාව; там. இலங்கை) — Өмнө Азид оршдог бүрэн эрхт улс. Хуучнаар Цейлон.

Шри-Ланка улс Энэтхэгийн далайн Шри-Ланк арал дээр оршдог. Хойд талаараа Энэтхэг, баруун талаараа Мальдивтай усаар хиллэнэ. Нэгдмэл байгууламж, хагас ерөнхийлөгчийн эрх давамгайлах бүгд найрамдах засагтай. Засаг захиргааны нийслэл нь Шри-Жаяварденепура-Котте, түүний хажууд байдаг хуучин нийслэл Коломбо улсын гол хот билээ.

Шри-Ланкийн түүх 3000 жилийн өмнөөс эхтэй. Эртний Торгоны зам хийгээд орчин үеийн Дэлхийн хоёрдугаар дайнд стратегийн ашигтай байрлалтай боомт байв. Их Британийн колоничлолоос 1948 онд онц эрх, 1972 онд бүрэн эрхтэйгээр гарч тусгаар тогтносон Бүгд Найрамдах Ардчилсан Социалист Шри-Ланк Улс (БНАСШЛУ) болжээ.

Шри-Ланка олон хэл угсаа, шашинтнаас бүрэлдсэн орон. Хүн амын олонх нь синхал үндэстэн бөгөөд тамил, ларакалла, бургер, малай зэрэг яс үндэстэн мөн амьдардаг. Зонхилох буддын шашин 2000 жилийн тэртээгээс дэлгэрсэн.

Шри-Ланка НҮБ, Их Британийн хамтын нөхөрлөл, Эвсэлд үл нэгдэх хөдөлгөөн, Өмнө Азийн хамтын ажиллагааны холбоо, Их 77-ын гишүүн орон юм. Мальдивийн хамтаар Өмнө Азидаа Хүний хөгжлийн итгэлцүүрээр тэргүүлдэг.

Физик газар зүй

Шри-Ланка орон 65,610 км² нутаг дэвсгэртэй, дэлхийн 121-р том орон юм.

Байрлал[засварлах | edit source]

Шри-Ланка улс Өмнө Азийн орон болно. Орныг багтаасан Шри-Ланка (хуучнаар Цейлон) арал Бенгалын булангийн баруун өмнөд үзүүр, Энэтхэгийн далайд байх ба Энэтхэгийн техтоник хавтан дээр байрлалтай. Хойд өргөргийн 5° — 10°, зүүн уртрагийн 79° — 82° дотор багтана.

Энэтхэгийн хойгоос 50 км зайд Маннарын булан, Полкийн хоолойгоор тусгарлагдана. Арал 350 км урт, 180 км өргөн. Эргийн урт — 1585 км. Домогт өгүүлдгээр 1500 оны далайн шуургаар усан доор орсон Адамын гүүрээр эх газартай залгагддаг байсан.

Газрын тогтоц[засварлах | edit source]

Нутгийн ихэнх хэсэг 30-200 метр өндөр бүхий нам доор газар байна. Төв хэсэгтээ өндөрлөг бөгөөд хамгийн өндөр цэгээс эхлэн дурдвал Пидуруталагала (2524 м), Кригалпотта (2388 м), тахин шүтэгдсэн Адамын оргил (2243 м) зэрэг өндөр уулстай.

Усны зүй[засварлах | edit source]

Нутгийн төв хэсгийн уулсаас эх авсан гол горхи ихтэй. Гадаргын ус нутгийн талбайн 4.4%-ийг эзэлдэг. Ихэнх голууд богинохон урсаад далайд цутгах ба Махавели (335 км), Малвату (170 км) голууд илүү урт байна. Бамбараканда (263 м) мэтийн үзэсгэлэнт хүрхрээ олон.

Хүн амын өсөлт

Шри-Ланка улс 2012 онд 20,359,439 хүнтэй (дэлхийд 55-р олон) байв. 24 хувь нь 0–14 насны багачууд, 68% нь 15–64 насны хөдөлмөрийн чадвартан, 8% нь 65-ээс дээш өндөр настан юм. Хүн амын 14 хувь хотод, 86% хөдөө оршин суудаг. Хүн амын нягт — 325 хүн/км², жилийн өсөлт — 0.9 хувь, дундаж наслалт — 75.9 жил, хүйсийн харьцаа — 0.96, бичиг үсэг тайлагдалт — 91%.

Ард түмэн[засварлах | edit source]

Шри-Ланкийн хүн амын 75 хувийг синхал үндэстэн бүрдүүлдэг. Синхал үндэстэн нь энэтхэг-ари төрлийн хэлтэй бөгөөд нутгийн өмнөд болон төв хэсгээр голлон амьдардаг. Үлдсэн 25 хувийг арлын умард хэсгээр нутагтай дравид төрлийн хэлтэн буюу тамил, ларакалла зэрэг ард түмэн байна.

НТӨ 37,000 оны үед хүн амьдарч байсан байж болох ул мөр Шри-Ланкийн Пахиянгала агуйнаас олджээ.

Эртний сурвалж Рамаянад тус арлын тухай дурдахдаа Кубера ван захирч байв гэжээ. Эрт үед ведда, якша, нага хүмүүс оршин сууж байв. Домогт өгүүлсэнээр Шри-Ланкийн анхны хаан нь НТӨ 543 онд Бенгал нутгаас ирж Ванга улсыг байгуулсан Вижая байжээ.

Буддын шашин[засварлах | edit source]

НТӨ 377 онд Пандукабая ван Анурадхапура улсыг байгуулсан нь нийтийн тооллын 1017 он хүртэл оршин тогтнов. НТӨ 250 онд Маврын улсаас лам ирж буддын шашныг дэлгэрүүлжээ. Шри-Ланкийн лам нар Нагандарын хийдэд шавилж, нутагтаа олон сүм, суварга барьж байгуулсан. НТӨ 245 онд Шри-Ланкад таригдсан Жаяшри бодь мод дэлхий дээр байгаа хамгийн урт настай таримал мод юм.

Дундад зуун[засварлах | edit source]

Сигиря цайзын дотор ханын зураг

Анурадхапурын урт түүхэнд Энэтхэгийн өмнөд эргээс Суратисса, Чола, Пандя, Калинга зэрэг улсууд Шри-Ланкад халдаж байв. 25 онд Шри-Ланкад буддын дөрөвдүгээр хурал байгуулагдаж Бага хөлгөний Пали судрыг бичиж эхэлсэн ба энэ нь хожим Дорно Өмнө Азийн орнуудад түгэн дэлгэрсэн. Шри-Ланкийг НТӨ 47-42 онд Анула хатан хаан захирч байсан нь Азийн түүхэн дэх анхны хатан хаан байжээ. 5-р зуунд Сигиря (Тэнгэрийн цайз) хадан цайз баригдсан. Эм бариа хөгжиж, гадаадтай, Европтой худалдааны харилцаатай байв.

993 онд Энэтхэгийн хойгийн Чола улс 5-р Махинда вангийн Анурадхапураг довтлон сүйтгэж арлын хойд хагасыг эзэлсэн бол Шри-Ланкийн язгууртан I Ражэнда урагш түрэгдэж Полоннарувад төвлөсөн улс байгуулжээ. 1070 онд Чолаг нутгаасаа шахан гаргасан. I Паракрамабуха вангийн үед газар тариалан, усжуулалтын тогтолцоо гойд ихээр сайжирсан. 1215 онд тэнгис далайг гаталсан Калинга довтлон Жаффна улсыг байгуулснаар, синхалчууд арлын өмнөд хэсэгт шахагджээ.

Цейлон колони[засварлах | edit source]

17-р зууны үеийн зураг

1505 онд Португалийн далайчин Шри-Ланкад ирсэн. 1517 онд Коломбо цайзыг барьж эрэг орчмыг колоничлож эхэлсэн. Нидерланд-Португалийн дайны эцэст Коломбо 1656 онд Нидерландын мэдэлд оров. Энэ үед колоничлогчдод автаагүй Канди улс оршин байв. Напалеоны дайны үед Шри-Ланк Франц, Их Британийн гарт ээлж дараалан шилжсэн. 1815 оны дараа Канди улсын сүүлчийн ван Энэтхэг рүү дутааж арал бүрмөсөн Их Британийн колоничлолд орсон. Цейлонд кофе тариалж экспортлох болсон ба дараа нь цай тариалдаг болжээ. Цейлоны хурлын зөвлөл байгууллагад синхал, тамил үндэстэн оролцох ба зөрчилдөөнтэй тэмцэлтэй байдаг болсон. Зарим үед цөөнх болох тамилын улс төрийн давамгайлал ч үүсч байв.

Коломбо. Боомт болон тэнгэр баганадсан байшин.

Тусгаар Шри-Ланка[засварлах | edit source]

1948 онд Цейлон Их Британийн онц эрхт нутаг (доминион) болж зэрэг ахив. Сенананаяке анхны ерөнхий сайдаар томилогдов. 1958 онд синхал хэлийг цор ганцаар албан ёсны болгох гэхэд тамилын эсэргүүцэлтэй тулгарав. 1972 онд Шри-Ланка бүрэн эрхт бүгд найрамдах улс болсон. Үндэстэн хоорондын зөрчил тус улсыг иргэний дайнтай болгосон. 1977 оны үндсэн хуулиар зах зээлийн эдийн засгийг тунхаглав. Хоёр улсын гэрээ байгуулсан ёсоор 1987 онд Энэтхэгийн цэрэг Шри-Ланкийн хойд нутагт энхийг сахиулах байлдааны ажиллагаа явуулсан. 2004 оны цунами 35000 хүний амийг авч гамшиг тарьсан. 1983-2009 оны хооронд үргэлжилсэн иргэний дайнд 60-100 мянган хүн амь үрэгдсэн гэдэг. Шри-Ланкийн эдийн засаг хурдацтай өсч байгаа.

mn.wikipedia.org